Мирослав Каракашев за Actualno.com: По-богатите трябва да допринасят с повече

По-заможните да допринасят повече за държавата и обществото чрез въвеждане на прогресивна данъчна система с елемент на семейно подоходно облагане. Това изтъкна като основен акцент на данъчната политика на БСП кандидат-депутатът Мирослав Каракашев, номер 11 в 25-ти МИР София.

Каракашев коментира важни теми във финансовия сектор – ще има ли проблеми с ПИБ, освен с КТБ, има ли популизъм в необлагането с данъци на получаващите минимална работна заплата, липсата на професионална държавна администрация и има ли цензура и изкуствена защита на банките заради скандалните чл. 152 и чл. 152а в Закона за кредитните институции, които определят размера на глобите за публична информация „във вреда на дадена банка”. Какво каза той – прочетете в следващите редове.

Г-н Каракашев, трябва ли да има актуализация на държавния бюджет – въпрос, който стана много актуален в последните месеци?

По принцип трябва да има. Актуализация на държавния бюджет може да се наложи с оглед на специфичната обстановка във финансовия сектор в този момент и с вероятността да се наложи държавата да помага за покриването на гарантираните от закона депозити в КТБ (бел. ред. – до 100 хил. евро), както и за да се изпълни приходната част. Но както сега служебното правителство опитва директно да пише проект за промяна на Закона за държавния бюджет не съм много съгласен – и от „БСП Лява България” не сме съгласни като цяло. Служебното правителство може да направи един ясен анализ на състоянието на публичните финанси към този момент и евентуално да предложи мерки, но не и да пише самия проект.

Само за КТБ ли става въпрос в бъдеща актуализация или има опасност за други банки, за цялата банкова система? Да не забравяме, че Първа инвестиционна банка получи държавна помощ след позволение от ЕС да се използва кредитна линия от 1,2 млрд. лева, които бяха набрани чрез петмесечни книжа. На 30 август ПИБ трябваше да е готова с план за връщане на тези пари, като тогава служебното правителство обяви, че срокът за връщане на ликвидната подкрепа е 18 месеца.

Дори да се крие нещо при ПИБ, то ще има реален финансов ефект чак през 2015 година. Надявам се дотогава да има сформирано стабилно правителство в рамките на новия парламент и самият парламент, след като е запознат със ситуацията, да прецени дали ще има нужда от допълнителна ликвидна подкрепа. ПИБ беше бързо подкрепена от държавата, но, доколкото знам, малко са се забавили с представянето на плана за преструктуриране на държавния заем. Наели са обаче голяма консултантска международна компания, като първоначалният план, предложен от тези консултанти, в бъдеще ще подлежи на някои корекции. Тези корекции ще се правят в рамките на месец-два, тъй като окончателният план за преструктуриране на държавната помощ за ПИБ трябва да е ясен в началото на ноември. Не мисля, че ПИБ ще има проблеми – там бяха отделени 1,2 млрд. лева, горе-долу средствата, които скоростно бяха изтеглени от вложителите на 27 юни тази година. След подкрепата на държавата, в ПИБ са се върнали около една трета от средствата – 300-400 млн. лева. Нищо не пречи с ПИБ да се подходи по следния начин – на кратки етапи тя да връща част от заема, след това да се отпуска по-малка част от заема от държавата обратно към ПИБ, после тя пак да го връща и така в рамките на една-две години всичко да бъде изчистено.

А финансирането на публичния сектор?

Да, то е основният проблем – Здравната каса. Системата на здравеопазването не е дофинансирана от години – много добре знаем кой изтегли 1,5 млрд. лева от там (бел. ред. – Симеон Дянков, който използва парите за покриване на текущи фискални нужди). По мои данни годишно в България 7 млрд. лева отиват за здравеопазване, но само 2,5 млрд. лева минават легално през здравната система – другите се дават под масата. Но мнението на „БСП – Лява България” е, че от 1999 година насам всички основни публични системи в страната не са достатъчно финансирани. И причината е, че преразпределението на богатствата в държавата върви по несправедлив начин.

Например колко пари даваме за един технически преглед на автомобила си – между 40 и 50 лева. А колко е здравната ни вноска – 16.90 лева. Но на лекар трябва да ходим четири-пет пъти годишно, а автомобилът се обслужва само веднъж. Ето един крещящ пример за несправедливо разпределение на средства.

За съжаление в България лекарите не получават достатъчно за труда си, а това е професията, в която трябва да учиш и да специализираш най-много, за да можеш след това да се препитаваш. Проблемът ще се реши чрез увеличение на заплатите на лекарите и медицинските работници в публичния здравен сектор. Но за целта хората с най-високи доходи в България трябва да допринасят повече за системата – не само за здравната.

В този ред на мисли – плосък или прогресивен данък?

Лявата идея гласи, че прогресивният данък е по-справедливият. Не бива да отричаме, че по време на управлението на г-н Сергей Станишев беше въведен плоският данък. Но тогава целите бяха свързани с осветляването на сивия сектор в икономиката и с привличането на чуждестранни инвестиции. В онзи момент това е било положителна мярка, но в днешно време „несправедливостта”, заложена в принципа на плоския данък, се потвърждава. Първата точка от платформата на „БСП Лява България” е свързана с това – освен прогресивен данък за физическите лица, да има елемент на семейно подоходно облагане. Това означава, че хората, които получават ниски доходи – БСП вече въведе т.нар. необлагаем минимум (бел. ред. – връщането на данъците върху минималната работна заплата), не плащат нищо или да плащат малко. Съответно хората със средни доходи плащат колкото сега или малко повече, а богатата прослойката от 5-10% в България да плаща значително повече данъци и да е с по-голям принос към обществото. Защото ако вземем за пример един човек, който получава 10 млн. лева годишно и му вземем 10%, на него му остават 9 млн. лева за живот. Но на един човек с 1000 лева доходи като му вземем 10%, му остават 900 лева.

Отделно елементът на семейно подоходно облагане в средносрочен и дългосрочен план ще помогне за решаването на демографската ни криза. Чрез семейното облагане хората, които имат образование и работят активно, ще бъдат стимулирани да имат повече деца, защото ще плащат по-малко данъци.

Не смятате ли обаче, че премахването на облагането върху минималната работна заплата, което беше извършено по времето на кабинета „Орешарски”, беше половинчата и популистка мярка, а не въвеждане на система? Защото се оказа, че с тази мярка е по-изгодно да взимаш 340 лева, отколкото 360. И така на българите, които вземат около 360 лева, им стана по-изгодно да декларират, че вземат 340 т.е. минимална работна заплата, а на работодателите също, защото спестяват от осигуровки.

Желанието на „БСП Лява България” беше точно да се въведе изцяло прогресивно подходно облагане на физическите лица. Но нашият коалиционен партньор в предходния парламент и предходното правителство – ДПС, беше против. И поради това нямаше как нашата идея да бъде реализирана. По отношение на данъчната политика трябва да има доста сериозна парламентарна подкрепа, за да се промени каквото и да било. В случая ние не успяхме да стигнем до консенсус с ДПС.

Това, което Вие повдигате като въпрос, е повече свързано с администрирането на данъка и контрола, който се осъществява. През последните години всички данъчни реформи, които се правят в България, са свързани с една констатация – че контролни органи в сферата няма или ако има, не си вършат работата, а избягването на плащане на данъци се е превърнало в национален спорт. Затова трябва да се работи в посока професионална приходна администрация. В годините на Прехода публичната администрация се депрофесионализира и се превърна в хранилка на политическите партии. Според Закона за държавния служител има два начина да се назначават държавни служители – по заместване и чрез конкурс. Трябва обаче да остане само принципа чрез конкурс, като той да залегне и в кариерното израстване – да не се повишава длъжността само на база трудов стаж, например ставаш от младши старши експерт след две-три години стаж, но и да има конкурс веднъж годишно, след натрупване на определен стаж. Като не го издържиш – не минаваш нагоре, докато не издържиш. Отделно е важно да се възобнови системата на първоначално професионално обучение при постъпване на работа в държавна администрация – не както е сега, за две-три седмици, а за година, дори две. И, разбира се, веднъж постъпил на работа и обучен служител, да поема ангажимент да работи между пет и седем години, а не да напусне и да стане консултант в частния сектор за повече пари например.

Мнението Ви за обединението на НАП и Агенция „Митници” – ще помогне ли то да се вдигне събираемостта на приходите?

Напротив – не знам защо постоянно трябва да се говори за обединение на някакви администрация. Това са администрации, които имат съвсем различна философия на функциониране. Тяхното обединяване даже ще е пагубно за системата, както смятам, че до известна степен беше пагубно обединението на събирането на данъци с осигуровки в рамките на проекта „НАП”. Проблемът, който трябва да бъде решен, е този с институционалното сътрудничество. Тук ще помогне електронното правителство, но не само – въобще електронизирането на много данни, които са свързани с ежедневието ни. Пример в тази посока е Имотният кадастър – в XXI век само една пета от територията на страната е кадастрално заснета. Редица реформи са възпрепятствани, защото не разполагаме със системи, които да обобщават важна информация. За реализирането на електронното правителство обаче са необходими средства, ясна визия и това да стане национален приоритет, независимо кой ще спечели изборите – леви или десни.

Да погледнем малко и към бизнеса – например такса „смет”, която трябваше да се изчислява по нова методика, но кабинетът „Орешарски” отложи влизането ѝ в сила. БСК настояваше да се въведе методиката „замърсителят плаща”, а не на база данъчна оценка на имот и активи. Какво е виждането Ви и това на БСП?

Понастоящем данъчнатата оценка е единствената възможност да се определи и все пак да се събере някакъв данък. Принципът който замърсява, той плаща, е най-справедливият, но притежава ли местната администрация капацитет да го прилага и да определи кой колко замърсява? Не притежава.

Системата на данъчната оценка е архаична и все повече се отдалечава от реалните пазарни стойности. Трябва да се помисли дали местната администрация да администрира местните данъци и такси и дали да не се върне системата на национално ниво. Тогава би трябвало да има капацитет да се приложи принципът „замърсителят плаща”. В момента само големите администрации и общини имат капацитет да събират по този начин данъци, докато за малките е невъзможно – как кметът на малкото населено място ще събере такса смет от предприятието, което му е помогнало да спечели изборите? Националните органи трябва да събират данъците – да се удължи ръката с чука един вид.

Отделно в големите общини трябва да има по-голяма самостоятелност на районните администрации – това е заложено в програмата на „БСП Лява България”. Сега в София например всички хора плащат местни данъци, но те отиват в централната община и не се връщат. А районните кметове не се отчитат пред хората, а пред „големия кмет”. Затова искаме пряко избиране на районните кметове и да има районни общински съвети. А данъците, които се събират от националните органи, да отиват в малката община или в районната администрация на базата на обективни принципи – брой на населението, структура, потребление. Давам конкретен пример за потребление – във всеки квартал има магазини от големи търговски магазини. Всеки ден там хората си купуват алкохол и цигари, които се облагат с акциз. Нека 2% от този акциз да отива за конкретния район. Така районната власт ще има пари, ще има независимост и ще може да се погрижи за проблемите на квартала, защото ги познава най-добре.

Според Вас трябва ли да има диференцирани ставки на ДДС в България? В ЕС само в Дания има единна ставка, докато всички други страни-членки имат различни нива на ДДС за различните сектори?

У нас само в туристическия сектор има 9% ДДС и то по отношение на услугите по настаняване. Но пак става въпрос само за пари – колкото повече пари от данъци има, толкова повече администрацията може да развива капацитета си да ги управлява и оползотворява. Диференцираната ставка на ДДС поставя проблем точно в тази насока – колкото повече различни ставки за различните сектори, толкова по-затруднена е администрацията в администрирането. Като член на ЕС, сме длъжни да се съобразим с изискването ДДС да е в рамките на 15 до 25% - у нас е по средата, 20%. Естествено, БСП е за намалена ставка на лекарствата и на продуктите от първа необходимост, но сме с вързани ръце. Причината се крие в по-големия дял на косвеното данъчно облагане – над 60% от приходите в хазната идват от косвените данъци, на второ място са приходите от акцизи. Съответно, със затъващата ни икономика облагаме все по-свиващо се потребление, а това донася все по-малко приходи в хазната.

Същевременно ГЕРБ въведе в Закона за публичните финанси един максимален праг на преразпределителна функция на държавата, който е 40% от БВП. В развитите европейски държави е 50-60%. И когато хем сам си си вързал ръцете, хем потреблението се свива, диференцираната ставка ще значи още по-малко пари в държавния бюджет. Тогава няма да можем да финансираме основни системи – образование, здравеопазване, пенсионна система.

Какво да се направи – отговорът го посочих в четвъртия въпрос. Увеличава се тежестта на преките данъци чрез прогресивно облагане с елемент на семейно подоходно облагане, по-богатите допринасят повече за обществото и съотношението преки/косвен данъци за приходите в хазната се променя, което вече развързва ръцете на държавата за диференцирано ДДС. Прогресивното облагане създава и гражданско чувство – с косвените данъци ние се превръщаме в овце, докато с преките данъци знаеш какво даваш и какво можеш да изискаш от държавата в замяна.

И накрая – какво мислите за чл. 152 и чл. 152а от Закона за кредитните институции, които касаят глобите за разпространение на невярна информация за дадена банка и/или за вреда на репутацията на банка и доверието в нея? Не мислите ли, че това е инструмент за натиск върху медиите, след като имаме отделни санкции в Наказателния кодекс за клевета – защо банковият сектор да е привилигерован с още един закон? БСП мисли ли да внесе законопроект за премахване на тази „банкова протекция”?

Нека припомним кой въведе тази мярка – ГЕРБ, с предложение на ДПС. Спомняме си израза на Делян Пеевски за „страхуването”. Това е налагане на автоцензура чрез страх. Естествено, че съм против такава мярка. БСП гласува против такова предложение в предходния парламент. Ако трябва да се цензурираме всеки път като възникне криза с някоя банка, докъде ще стигнем? През 1996-97 година нямаше такава цензура, а тогава фалираха двуцифрено число банки. Вероятно може би ще се случи БСП да внесе законопроект, с който да се неутрализира действието на чл. 152 и чл. 152а в Закона за кредитните институции, но се надявам тези, които внесоха тези текстове в предното Народно събрание, да се осъзнаят и сами да предложат да отпаднат.

Интервю на Ивайло Ачев