Насо Русков: Винаги имам музика в ушите

Насо Русков е много откачен, ексцентричен тип с остър език, всестранно развит талант, с безброй интереси.

Познаваш хапливия му език от материалите му в sofialive.bg, а нетипичния му глас от предаването "180 минути София с Насо Русков" и групите му Babyface Clan и Imbeciles&the Poison Umbrella.

Учил е в Лондон, завършил е Английска филология и говори английски като истински лорд.

Насо разказа пред Actualno.com за предстоящия концерт на Babyface Clan (с подкрепата на BEEFEATER и TUBORG) на 8-ми май в "Терминал 1", в който ще представят последния си албум YOU’RE NOT WEARING YOUR TIE (е, покрай събитието го изнудихме да сподели малко повече пикантерии, разбира се).

Водещ си на предаването „180 минути София с Насо Русков“. Как стана „човек от радиото“?

Започнах да се занимавам съвсем случайно. 98-ма или 99-та година Васил Върбанов ме срещна на концерт на Babyface Clan в НДК. Той изведнъж каза „абе гласът ти е много готин за радио, защо не дойдеш да водиш“. На мен пък такова нещо изобщо не ми беше хрумвало. Преди години дублирах много филми, но не се бях замислял, че гласът ми е подходящ за радиото.

Съгласих се да отида в "Тангра". Бях много притеснен, защото тогава се слушаше от цяла София. Учих се от най-добрия – Върбанов и останах до края на „Тангра“. След това – BBC London. Година и половина водех българската секция, докато не я затвориха. След като се върнах тук, продължих с „Тангра Мега Рок“.

Мартин Дончев, с когото работехме в BBC, се върна в България към 2009-2010 година и ми предложи да пиша материали за сайта sofialive.bg. Сутрешният им блог го водеше Митко Павлов, но след като се премести в телевизията, ми предложиха неговото място. Тук ми е дадена тотална свобода, рядкост е и много ми допада! Никой не ми се меси, шефовете са много толерантни.

Да водиш тричасово предаване сигурно не е лесно. Как се справяш?

Както ти казах, нямаме ограничения, но това не значи, че тук може да дойде някой и да псува като каруцар. Може, но би ми седяло грозно. Не може непрекъснато да показвам колко странни и експериментални групи зная, защото хората искат нещо по-енергийно и позитивно.

Сутрешните блокове на водещите български телевизии започват с тегави политически дискусии с участници, които винаги си крещят и не се изслушват. Културната част оставят за по-късните часове, когато повечето хора вече са на работа. В нашето предаване се стараем, когато човек се събуди, да му е приятно и леко.

Внимавам колко говоря, защото не искам да ставам досаден и да се повтарям. Предаването е спонтанно. Каня предимно интересни, колоритни столични личности.

Натоварва ли те работата ти като водещ?

Натоварва ме в такъв смисъл, че след предаване, понякога, отивайки на гости на приятели, моля музиката да е по възможност малко по-тиха. Нормално е, пускайки 3 часа музика, да не искам после да слушам никаква. При положение, че се занимавам и с моя група, понякога искам абсолютна тишина. Така или иначе винаги имам музика в ушите.

Наблегна на това, че каниш столични личности, сайтът е за София. За теб има ли значение хората от кой град са?

Не, никога. Едно време се говореше за „Анимационерите“, че са селяци, но това изобщо не е така, чуйте музиката им.

Вбесява ме обаче другото. Хората от другите градове, които идват тук и започват да говорят срещу нас – „мамини синчета, за какви се мислите, вие софиянци сте много тъпи“. Аз не съм отишъл в нечий град, обяснявайки на местните какво и как трябва да правят. Един град го правят хората, ако не ти харесва тук, стой си в твоя. Искам повече уважение, а не да има такава война.

Тук върлува всякаква хомофобия, ксенофобия, расизъм. Най-голямата обида е „педераст“. Имал съм дългогодишни връзки с жени, но в моите среди съм имал много приятели гейове, това никога не ме е притеснявало. За да си расист, трябва да си ненормален.

Тази любов към „Арсенал“ не ми се връзва с артистичнатата ти личност.

От малък израстнах в Лондон, а там футболът е тясно свързан с културата им, той е социално събитие. Няма нищо общо с мачовете тук.

Как попадна в Лондон?

Родителите ми работеха в посолството, просто беше късмет. През 80-те почти не се пътуваше в чужбина. Там научаваш езика, без да отваряш учебник. Децата учат бързо, а ако имаш слух, прихващаш и произношението.

Защо се върна тук?

По любов. Чарли (от групата) също се върна по любов... не го направихме един за друг, разбира се. Цял живот бяхме пренебрегвали жените, с които сме заради музиката. Ако не се бях върнал, нямаше да направим новия албум на Babyface Clan.

Разкажи повече за групата, как започнахте, защо избрахте това име...

Всъщност, името беше измислено преди да се включа – беше само Babyface. Бяхме на 18 години, топирахме си косите, слагахме розови чорапогащници, дрехите на гаджетата ни - много глем рок го раздавахме.

Първите ни концерти бяха в зала "Универсиада". След време решихме да променим стила си. Аз никога не съм искал името да е само Babyface. Трябваше нещо да се промени, защото не отговаряше на музиката вече. От друга страна имаше хора, които ни познаваха по този начин и решихме да не го сменяме изцяло. Аз прибавих Clan, за да звучи по-завършено. Думата показва принадлежност към дадена общност. Когато хората идват на концертите ни, слушат музиката ни и купуват албумите ни, те са част от клана.

През 90-те издадохме два албума. Последният състав на Babyface Clan е от 1998-ма. Записахме един албум, защото имахме продуцент с много пари, обаче албумът не ни хареса и не го издадохме. Спечелихме един конкурс „Звукът на Passport”. Беше голяма олелия, защото всички очакваха БТР да спечелят, обаче спечелихме ние - гримираните, гадни извратеняци.

Тъй като пеехме на английски език, българските радиа не ни пускаха. Събрахме феновете си с концертите си и защото „Тангра“ ни пускаха. Списание "Ритъм" винаги е било много позитивно настроено към нас. Така успяхме да издадем и албума си Romantica (2001), който получи рекорден брой номинации на тогавашните награди на телевизия ММ. На промоцията се събраха 200-300 души в един ресторант, след това във Военния клуб дойдоха над 1000 души.

Сигурно усещането е било страхотно?

Да, свирили сме като съпорт на доста големи концерти. На Нова година сме били на Батенберг, били сме и на големи фестивали. Най-готино обаче е, когато концертът е твой и хората са дошли заради теб.

А участията ти с Imbeciles&the Poison Umbrella?

Аз и и китаристът Иво Стоядинов я основахме, защото търсехме малко по-различно електро звучене и искахме малко да се поразвием. Placebo ни поканиха като съпорт в Зала 1 на НДК, след като отидохме в Лондон, ни поканиха на турнето там. Свирихме в легендарни зали като Brixton Academy, Apollo Manchester. Няма друга изцяло българска група, която да е свирила там. Срещнахме се с много мои любими музиканти от 80-те, които идваха да ни направят комплимент.

Всички тези приключения един ден ще бъдат описани в книга.

Значи да я очакваме, така ли?

Да, ще има всичко за групите, за мен, за личния ми живот, ще има доста палави неща.

Готино ли е да си известен?

Разбира се. Който се занимава с музика, иска да бъде известен, иначе може концертите да си ги прави сам вкъщи. Всичко е суета. Именно тя ме кара да се поддържам и да тренирам 3 пъти седмично.

Често хора ме спират, за да ми кажат, че харесват музиката ни, което за мен е страхотно признание. Хейтърите естествено ги зная от малък. Веднъж на концерт един ми размахваше пистолет, защото искал да ме застреля. Какво ли не са ни наричали, какво ли не са опитвали.

А с фенките как вървят нещата?

Да си известен определено помага при жените и ми е било трудно, защото винаги съм имал сериозни гаджета, пък аз гледам да съм лоялен, ако те са към мен. Сега момичетата са доста по-разкрепостени, защото са израстнали с интернет, с порно канали, със секс шопове и са много директни.

Нещо интересно, което ти се е случвало по време на работа?

В предишното радио момиче ми пращаше пуловери, които плетеше. Пращали са ми обаче и мъртва, изсъхнала жаба, набодена с игли. Получавал съм всякакъв вид сексуални предложения от всякакво естество и във всякакви обстановки.

Предстои концерт на Babyface Clan, на който ще представите новия си албум YOU’RE NOT WEARING YOUR TIE.

Да, от Romantica насам не сме издавали нов, защото ни нямаше 5-6 години. През 2007-ма имахме само един reunion. Последния албум много го забавихме. Сега вече сме много по-организирани и много по-бързо ще можем да направим нов албум. Сега имаме задачата да събудим отново интереса. Някои ни помнят и чакат, но други от младото поколение не са чували за нас, трябва да се докажем.

Винаги ще бъдем по-странната и различна група, винаги ще бъдем леко фрийкове, винаги ще предлагаме нещо заплашително и рисковано от гледна точка на имидж, визия и това, което казваме. Това ни прави абсолютно непреходна група. Това не значи, че се нагаждаме обаче. Има такива, които сменят стила си според това какво е модерно. Погнусяват ме, това е отвратително. Това са пълни скапаняци и страхливци за мене.

Заглавието на албума е вдъхновено от Хичкок „Полуда“. Главният герой, господин Ръск (ако добавим –ов става Русков), души жени с вратовръзката си. В момента, който го залавят, не му казват, че е арестуван, а следното: „Г-н Ръск, Вие не носите вратовръзката си“. Хичкок е любимият ни режисьор и има голямо влияние над звученето и визията ни.

Пуснахме албума като download през декември, сега е официалният концерт, на който ще има и диск, и плоча. Преди някои се оплакваха, че няма диск, а други - плоча. Сега ще има всичко и ще има всякакъв мърчъндайз.

Как ще поканиш хората да дойдат на концерта?

Когато бяхме в Лондон, те непрекъснато ревяха, че им липсваме. Нека сега покажат колко искат да ни видят. Имахме преди време още един албум, който не успяхме да финансираме, а всички фенове ревяха, че сме номер едно. Да, ама идваха на концертите с покани и акредитации.

Билетът е 10 лева, предварителна продажба и на място (в Терминал 1). Една група, ако не я подкрепяш, тя няма да съществува в един момент. Този концерт е само между нас и хората, няма съпорт банда. Това остава за следващите концерти.

След този концерт какво следва?

Войнеговци Wrong Fest на 22 юни.

Следи всичко за концерта на Babyface Clan ТУК