Руслан Трад за Actualno.com: Турция воюва с ИД за буферна зона за бежанците от Сирия

Сякаш трябваше да настъпи традиционната информационна суша за лятото, за да могат големите български медии да обърнат внимание на топ новината в Европа - бежанската криза. Фокусът обаче си остава върху последствията, не и върху причините и решението им. А дали Старият континент не е изправен пред по-сериозни трудности, предвид все така силния фактор "Ислямска държава" (ИД) и какво се случва с джихадистите - расте ли мощта им или военните операции на Турция ще се окажат с най-голям ефект? За Близкия изток, за ситуацията там, която пряко ни засяга, разговаряме с председателя на Форума за арабска култура Руслан Трад.

Нека започнем разговора така – какво се случва в Турция, какво се промени, за да започнат югоизточните ни съседи военни операции в Сирия и Ирак?

Напоследък неведнъж определям ставащото в южната ни съседка като състояние между „чука и наковалнята“. Ако се замислим отвъд пристрастията и емоциите, Анкара се намира в една не толкова добра позиция. От една страна са джихадистите от „Ислямска държава“, които бродят по южните й граници, а най-вероятно имат и стабилна мрежа на територията на Турция; от друга страна са кюрдските движения, Демократичната партия на народите, която обединява желанията на множеството малцинства в Турция и, разбира се, имаме влиянието на сепаратистката Кюрдска работническа партия (ПКК) и нейните бойни сили. Към тези фактори трябва да добавим и вътрешната политическа криза в Турция. След последните избори ситуацията е такава, че не може да бъде постигнато съгласие за създаване на кабинет, а провалът на преговорите на 15 август още повече задълбочиха кризата. Стигна се в крайна сметка до обявяване на предсрочни избори на 1 ноември, които допълнително ще изтощят не само обществото, но и ще натежат на ситуацията. Опозицията би ползвала всичко срещу все още имащата позиции Партия на справедливостта и развитието (ПСР) (бел. ред. - партията на Реджеп Ердоган), а от своя страна ПСР дават достатъчно поводи за атаки.

В тази напрегната обстановка в самата Турция, лесно е нещата да излязат извън контрол след атентат като онзи в Суруч, при който загинаха над 30 души, главно прокюрдски активисти. Фактът, че се случи именно по време на среща, която е за подпомагане на сирийския град Кобане (Айн ал Араб), разрушен по време на сблъсъците с „Ислямска държава“, създаде множество спекулации и версии на станалото. Определено липсата на добра охрана по това време послужи за отправяне на критики срещу турската държава, които засилиха напрежението. Суруч сякаш беше конкретният повод за активизиране, но проблемите са от много по-отдавна и те могат да се отнесат като цяло дори до т.нар. мирен процес между Турция и ПКК, които от над 30 години воюват помежду си с хиляди жертви. В момента, обаче, съществува и факторът „Ислямска държава“. Нарушен беше балансът и смятам, че и Турция, и ПКК са били в готовност да извадят отново томахавките на войната, тъй като позициите им никога няма да бъдат близки. Споразумение между тях ще има само при липсата на друга алтернатива или стигане до задънена улица на един от двата играчи. Нанасянето на въздушни удари е само началото. Турция показа, че иска най-накрая да се създаде „буферна зона“ по сирийската граница, в която да бъдат изтеглени част от сирийските бежанци на нейна територия. Да не забравяме, че те са близо 2 милиона – този фактор се използва често по време на политическите битки в южната ни съседка.

Първоначално в българските медии поне се появи версията, че Анкара цели „Ислямска държава” с операциите си. Има ли в крайна сметка някаква истина в това и доколко изобщо е истина?

Тази версия не се появи само у нас, а е обсъждана и в големите западни издания и местните в арабския свят и Турция. Трябва да е ясно, че „Ислямска държава“ не е приятел на Турция, нито Турция е приятел на джихадистите. Да кажем, че по-скоро има взаимно изгода по някои параграфи. За Анкара съществуването на джихадистка мрежа е голям проблем. Не смятам, че има държава, която да иска подобен тумор, който да се развива с всеки месец, да оперира свободно на нейна територия. Наистина, турските власти пропускаха бойци към Сирия и Ирак, но те бяха възпирани, когато се връщаха – т.е. Анкара е категорична в нежеланието си да държи клетки на „Ислямска държава“, но би се възползвала от възможността да ги държи под око – в случая от сирийската страна на границата. Това, че в последствие джихадистите започнаха атаки срещу кюрдите дойде като допълнителен „бонус“ за политиката на Анкара, защото тя не би подкрепила развитие на идеята за създаване на кюрдска държава върху територията на Сирия. Развитието на въздушните удари, обаче, постави множество въпроси. Защо те са насочени предимно към лагери на ПКК? Това не е изненадващо предвид враждебността и провала на мирния процес между Турция и Кюрдската работническа партия. В самата Сирия Турция има друг план и той включва използването на батальоните от Свободната сирийска армия, оцелели след офанзивата на „Ислямска държава“ в Северна Сирия. Неслучайно Анкара желае да установи „буферна зона“ в района между река Ефрат и Джараблус и на юг до Алепо. Това е районът, откъдето бяха изтласкани бойците на Свободната сирийска армия от частите на „Ислямска държава“. От този район са и повечето бежанци на територия на Турция. Въздушните удари там бяха насочени към инфраструктура на джихадистите, която беше ударена по план – в този смисъл кампанията, обявена от Турция, изпълни целите си и наистина нейната роля позволи на сирийските опозиционни части да изтласкат „Ислямска държава“ от някои селища в Северна Сирия. Но беше постигнато и разделение между кюрдските кантони.

Трябва да сме сигурни, че като държава Турция не желае съсед като „Ислямска държава“ – още повече, че групировката официално обяви война на Анкара още през 2014 година, обявявайки Ердоган и турците като цяло за „еретици“. Тогава имаше и заложническа криза в Мосул, където джихадисти отвлякоха консулската мисия на Турция. Вероятно в онзи момент е било постигнато някакво споразумение турските власти да си затварят очите за преминаващи бойци, а „Ислямска държава“ да не атакува турски обекти. Това, обаче, се промени. Освен, че в началото на 2015 година Анкара върна в държавите им над 12 000 желаещи да се присъединят към групировката в Сирия, бяха въведени и нови правила по сигурността. Кулминацията бяха и нападения на „Ислямска държава“ по турски постове. В тези случаи се видя и проблемът с корупцията в редиците на полицията, която позволява на бойци на „Ислямска държава“ да се придвижват с по-малко тревоги. Явно споразумението вече не е в сила и Турция има добрия шанс да удари мрежата от клетки на своя територия. В процеса, обаче, бяха засегнати и кюрдски, и леви движения – за Турция те са терористи наравно с „Ислямска държава“. Спекулациите говорят много неща, но те рядко служат с реални аргументи.

Вече дори в България е ясно, че основна цел на операциите е ПКК. Защо? Нали в началото на тази година Йоджалан призова ПКК да сложи оръжие?

Ако трябва да допълним казаното преди малко – ПКК са само една от целите на турската държава. За Анкара ПКК или „Ислямска държава“, или крайната левица представляват една и съща опасност. Затова и всички те са определени общо като „терористи“. В кампанията, обявена официално срещу „Ислямска държава“, Анкара атакува лагери на ПКК, но се забрави, че това беше предшествано от нападения върху силите за сигурност. Преди самите въздушни удари активисти на ПКК бяха атакували полицейски пост, а един полицай беше екзекутиран и намерен по-късно. Кюрдското движение обяви, служителят е убит за предполагаеми връзки с „Ислямска държава“ – нещо, което не можеше да бъде доказано и изглеждаше повече като отмъщение за атентата в Суруч, за който ПКК обвиняват Турция. След това започнаха и въздушните удари по цели на ПКК в планините Кандил в Иракски Кюрдистан. Не е лесна ситуацията – нито за турските политици, нито за кюрдските движения. Трябва да сме наясно, че и самите кюрди не са единни по някои въпроси, като срещу ПКК застанаха и някои действащи в Сирия и Турция кюрдски партии. Турция няма да пропусне възможност да нападне ПКК, заради сепаратистките виждания на организацията и връзката й с някои кюрдски милиции в Сирия. Въпреки че като цяло кюрдите отрекоха, че целта е да се създаде държавност в северните части на Сирия, тези уверения не означават много за Турция. От своя страна, ПКК също има своите крайни методи и загиналите служители на силите за сигурност са вече над 60.

Атаките между турската държава и ПКК няма да доведат до нищо добро нито за Турция, нито за кюрдското движение като цяло. Не си представям как турската армия и съседните държави ще позволят създаване на кюрдска държава в Сирия, нито пък виждам как ПКК ще останат просто една политическа партия. Чисто исторически този сблъсък е предшестван от процеси, стигащи чак до началото на XX век, когато се разпада Османската империя. Още много работа има, докато двете страни постигнат някакво по-сериозно споразумение, което да не бъде разтрогвано при първия бой между кюрди и турци в някое селище. Изискват се компромиси. Позицията на Абдула Йоджалан е очаквана в този ред на мисли. Той продължава да е в затвора, след като през 1998 година сирийските власти под натиска на Турция го прогонват от Дамаск, където се укрива. От килията той няма възможност за голям размах, нито пък може да каже каквото поиска. Ако е навън – кой знае – може би изявленията му ще имат друг характер. Но той омекна през последните години, а авторитетът му е оспорван от лидери в кюрдската общност. Той в момента е повече символ, отколкото с реална власт на терен.

Трябва да кажем, че сегашното положение в Турция е много тягостно и за самото турско общество. При последната атака срещу турски части от страна на ПКК загина капитан от армията, Али Алкан. На неговото погребение се стигна до скандал след като брат му не пожела членове на управляващата партия ПСР да застанат на първия ред. Всъщност много семейства вече са изморени от тези непрестанни сблъсъци и политически игри. И от турска, и от кюрдска страна желанието сред обикновените хора, е да се види край на всичко това.

Има ли информация за турски атаки срещу „пешмерга”? И ако да, не пречат ли тези операции на окончателното задушаване на „Ислямска държава”? Не се ли превръща Ердоган в своеобразен защитник на ИД?

Не – или аз поне не съм чувал за подобни атаки. Пешмергите, въоръжените сили на автономната област Иракски Кюрдистан, са с по-различен статус в очите на турската администрация. Анкара подкрепя установяването на кюрдска власт в северните части на Ирак, а управляващите в Ербил имат и редица споразумения с турската държава, която е и основен инвеститор и икономически партньор на областта. Като цяло пешмергите не са най-големите приятели на ПКК, въпреки че Барзани позволяваше години наред разполагането на тренировъчни лагери на ПКК в планините Кандил. Ербил е по-западно ориентиран, с различна визия за Кюрдистан от тази на ПКК. Всъщност, Ербил смята, че Кюрдистан и кюрдите трябва да бъдат обединени от управляващите в Иракски Кюрдистан. Те гледат с недоверие и на сирийските кюрдски милиции. Пешмергите ще продължат своите операции срещу джихадистите и се справят добре. За тях, обаче, по-голям проблем са шиитските про-правителствени милиции, подпомагани от Иран, с които оспорват територии около иракския Киркук, отколкото турската държава. Това беше няколко пъти потвърдено при разговори с военни в Ербил, когато с колегата Георги Тотев посетихме Иракски Кюрдистан през есента на 2014 година.

Наскоро Барзани поиска ПКК да преустанови дейността си в Иракски Кюрдистан, за да „бъдат предотвратени цивилните жертви от въздушните удари“. Но според мен има по-голяма причина и тя може би е свързана с натиск от Анкара. Тепърва ще видим как ще се развие ситуацията в Иракски Кюрдистан, където също има наченки на политическа криза между отделните партии в Ербил.

Дали Ердоган се превръща в защитник на „Ислямска държава“ е пресилено да се каже. Все пак джихадистите го искат мъртъв и го обявиха дори официално. За тях той беше човек, който може да си затвори очите, докато те вършат работата, която не иска да бъде свършена с помощта на турската армия – атака срещу ПКК и сирийските им съюзници. Но също така Ердоган има своя визия за Близкия изток, която би се провалила ако влиянието на „Ислямска държава“ продължи да расте. Ердоган смяташе, че може да държи юздите на джихадистите, но за пореден път се видя, че подобно на Афганистан и Ирак, те умеят да се организират самостоятелно и когато това стане факт вече е късно.

Как би охарактеризирал положението с „Ислямска държава” в момента? И дали ИД всъщност е най-големият проблем за мир в Сирия и Ирак сега или има други, по-важни, но скрити за широката общественост събития?

„Ислямска държава“ представлява една добре смазана военна машина, подплатена с добър PR и медийно отразяване. Те са звездите на ефира и всяко тяхно действие постига невероятен успех в новинарските емисии. Визията им, целите им, популизмът им, агресията им – те просто изглеждат прекалено добре пред камерата. Събития в Ирак и Сирия им позволиха да се разраснат във вида, в който ги виждаме днес. Една малка групировка, базирана в Ирак, се превърна едва ли не в страшилището на XXI век. Като прибавим към това, че стратезите и тактиците й са бивши военни от ерата на Саддам Хюсеин с много натрупан опит, консолидирането на сили и последвалите офанзиви на групировката са очаквани.

И все пак, от началото на 2015 „халифатът“ е загубил 10% от завзетите територии. Кюрдското настъпление, подпомогнато от сирийските опозиционни сили в Северна Сирия, както и офанзивата на иракската национална армия, показват, че джихадистите могат да бъдат овладени, ако има достатъчно организирана на терен сила. За съжаление армията в Сирия е повече заета да бомбардира цели на Свободната сирийска армия и цивилни обекти, отколкото да воюва целенасочено срещу „Ислямска държава“. Офанзивите на армията в Сирия са по-вяли, по-малки като мащаб, отколкото атаките им срещу позиции на бунтовниците в граничния с Ливан район Каламун или в Алепо. Въпреки че град Дейр ез Зор е ограден отвсякъде от сили на „Ислямска държава“, сирийската армия вече година не прави мащабна офанзива, за да овладее околните територии. Самата сирийска армия има вътрешни проблеми и недостиг на човешка сила – затова се създадоха и местни формирования, паравоенни единици, които са под шапката на Републиканската гвардия. Но тези части не са ефективни в по-голям план и извън местното им предназначение. Затова и „Ислямска държава“ се придвижват без особени проблеми от Източна Сирия към централните части на страната и ако режимът в Сирия не обърна силите си срещу джихадистите, ще има големи проблеми. Разбира се, това решение няма да е лесно, тъй като биха били оставени без защита от бунтовническата офанзива, която се развива в момента, важните крайбрежни райони и планинските части около границата с Ливан – затова и бяха привикани на помощ Хизбулла и наемници от Афганистан и Иран. „Ислямска държава“ е най-големият проблем на Сирия в момента, но за съжаление именно в Сирия има най-голяма свобода за действие.

Твоят коментар за увеличаващия се брой бежанци – само медиите ли ги изкарват повече, отколкото досега или просто сме си затваряли очите? И какво е решението според теб?

Броят на бежанците ще се увеличава, тъй като има войни. Докато военните действия продължават, все повече хора ще напускат домовете си. Първата вълна приключи – това са онези 4 милиона, които са повече от бедните съсловия на Сирия и кюрди от пограничните райони, които намериха спасение в съседните Йордания, Ливан, Турция и Ирак. Сега вече започнаха да бягат и онези, които имат някакви по-големи спестявания, както и средната класа – студенти, хора с професии, които смятаха, че могат да оцелеят в разкъсваната от война Сирия. Но това е трудно, особено когато ежедневно се използват въздушни удари. Тези хора ще се насочват все повече към Европа, тъй като имат роднини в западноевропейските държави. Техният брой ще се увеличава и все пак ще е минимален в сравнение с онзи, който е в Турция или Ливан, където има над милион бежанци.

Че светът си затваря очите за ставащото в Сирия, това е ясно повече отвсякога. Можеше много лесно още през 2011 – 2012 година да бъде подкрепена опозицията в страната – защото има и вътрешна опозиция, която е съставена от светски и образовани хора – но това не се случи. Наскоро, на 22 август, ООН припомни за изказването си как през 2011 година на същата дата е имало 2 000 убити протестиращи (тъй като до 2012 година имаше главно масови протести), а днес убитите са близо 300 000. Сирия е в пълно разрушение, милиони са разселени, а стотици са заклещени в обсади без вода и медикаменти. Само в Южен Дамаск загиналите от глад са над 200 души. Говорим за наистина пълномащабно разрушение и ужасяващи военни кампании. Че правителството е нелегитимно, това се показа още с първите убити протестиращи. За съжаление в момента и самата опозиция не е блестяща – присъствието на религиозни фракции, появили се следствие на хаоса в Сирия, е голямо и това спира международната подкрепа.

Към момента срещу „Ислямска държава“ има два варианта, ако някой иска да унищожи тази групировка – или да се подкрепи вътрешното движение срещу нея в Сирия и Ирак, или да се подкрепят сирийските опозиционни сили в Северна Сирия. Третият вариант е да се разположат международни сили, но това е ангажимент, който първо няма подкрепа на ниво Съвет за сигурност на ООН, нито сред западните държави. Този вариант няма да има подкрепа и сред местните сили. За Асад изчакването пък е добро дошло, тъй като може да прегрупира силите си, а и да затвърди образа, който изгради през последната година – на защитник на света от джихадистите и партньор на Запада. Фактът, че САЩ го нарекоха „нашият човек в Дамаск“, показва, че западните сили по-скоро ще си затворят очите за действията на сирийския режим, отколкото да предприемат сериозни действия срещу „Ислямска държава“. Впрочем, сегашното положение, което локализира действията на джихадистите, е добре за западните сили в краткосрочен план. В дългосрочен, обаче, опасностите са много. Консолидиране и установяване на стабилна власт на джихадистите в завзетите от тях територии, може да послужи като плацдарм за бъдещи атаки извън Близкия изток. Армиите на Сирия и на Ирак сами няма да се справят, а и имат своите цели. Затова светът иска или не ще трябва да обърне погледа си към Сирия, за да бъдат взети най-накрая решения.

Интервю на Ивайло Ачев