Зафир Зарков пред Actualno.com: Обжалването за синя зона касае само статута на ЦГМ

Законно или незаконно се събират глоби и такси в синя и зелена зона? Този въпрос беше повдигнат от Столичния обществен съвет (СОС) преди два месеца. От СОС твърдят, че Центърът за градска мобилност (ЦГМ) няма право да събира глоби, а точно заради ЦГМ областният управител на София Росен Малинов обжалва в съда текстовете на Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Кой е крив, кой е прав и каква е същността на обжалването за платените зони в София - разговаряме със Зафир Зарков, общински съветник от ГЕРБ и член на транспортната комисия към Столичния общински съвет (СОС).

Защо се стигна дотам, че областният управител на София Росен Малинов внесе жалба в съда заради текстовете за „Паркиране” и „Контрол и санкции” в Наредбата за организация на движението на територията на Столична община (НОДТСО), които бяха приети в края на септември 2013 година?

В правомощията на всеки областен управител е да обжалва решенията на общинските съвети в съответната област. В случая г-н Малинов изразява становище в жалба си относно функциите на Центъра за градска мобилност (ЦГМ), че те са нерегламентирани в нормативен документ към настоящия момент. На практика обаче юристите на Столичния общински съвет (СОС) считат, че при оспорване на наредба, в случая НОДТСО, тя просто не влиза в сила, по-конкретно текстовете „Паркиране” и „Контрол и санкции” от края на септември 2013 година. Сега, обаче, действат текстовете от предишната наредба, логично е, а и юристите твърдят, че няма как да се получи един абсолютен правно-нормативен вакуум – т.е. след като един текст е оспорен това да значи, че изобщо няма наредба. Подобна ситуация би довела до пълен хаос с паркирането в София.

Разбира се, всяка от страните има аргументи за законосъобразността на текстовете. Първото заседание на първа инстанция в съда (Административен съд София-град) ще е на 9 май. След решението на съда, СО ще реши дали да обжалва пред Върховния административен съд.

Защо тогава, след като новите текстове на „Паркиране” и „Контрол и санкции” се обжалват и в момента не важат, те са качени в сайта на Столична община като част от новата НОДТСО?

На практика отговорих на този въпрос още в предишния отговор. Важат всички поправки, без „Паркиране” и „Контрол и санкции”, а те са отбелязани, че се обжалват и важат текстовете от старата наредба. Сега действащите текстове за „Паркиране” и „Контрол и санкции” са от 2012 година, т.е. текстовете отпреди последните поправки, така твърдят нашите юристи.

Според мен трябва да се мисли за някаква законодателна инициатива, защото това правомощие, което имат областните управители като едноличен орган на власт – със самия акт на оспорване да спират действието на нормативен документ, е абсурдно. Спирането на действието на нормативен документ би следвало да може да става единствено с решение на съда, това е и становище на преподаватели по административно право, с които съм коментирал казуса. Правомощието беше дадено на областните управители, ако не се лъжа, през 2006 или 2007 година. Никога преди това не е било така. Това е предпоставка, ако щете и за политически шантаж от страна на областните управители спрямо общините и може да доведе до накърняване на обществения интерес.

Кой решава дали и кога да въведе зони за платено паркиране – кметът на София или Столичният общински съвет? И кой определя службите за контрол измежду общинските органи?

Принципно СОС определя в наредбата обхвата и вида на зоните. Естествено, след като всички предложения се обсъдят в комисии – транспортна комисия, нормативна комисия... Същото е и със службите за контрол – те се определят в наредбата по същия начин. Точно това оспорва областният управител Росен Малинов. Той твърди, че ЦГМ няма право да изпълнява тази функция заради нормативно изменение, което е прието преди няколко години. В самата наредба е записано, че контролът и изпълнението са на ЦГМ. Трябва да стане ясно, че той не оспорва самата дейност, а само изпълнителя й!

Не мислите ли, че така се създава един вид колизия, тъй като според Закона за общинската собственост (ЗОС) се предвижда контрола и събирането на глоби и такси от зоните за платено паркиране да се извършва от общински предприятия, а ЦГМ е търговско дружество?

В ЗОС промените са след като е приета нашата наредба. Нямаме обаче категорично решение на съда във връзка с дейността на ЦГМ при положение, че Столична община има 100% собственост в дружеството. ЦГМ при всички положения е общинско. По-скоро разминаването и спора с областния управител е под каква форма да съществува ЦГМ – той не оспорва дали ЦГМ трябва да събира глобите и таксите от зоните за платено паркиране. Г-н Малинов оспорва дали ЦГМ трябва да е търговско дружество (ЕАД), както е в момента или общинско предприятие (ОП). Ако съдът каже, че функцията по контрола и събиране на глоби и такси от зоните за платено паркиране трябва да се изпълнява не от ЕАД, макар и 100% собственост на Столична община, а от ОП, естествено ние ще се съобразим и ще приложим съдебното решение на практика.

Ако съдът реши така – вместо ЕАД функцията да се изпълнява от ОП, какво ще стане с ЦГМ?

Абсолютно нищо. Казах Ви, че това нищо не променя. Тук говорим само за юридическата форма на ЦГМ. Нищо друго – нито като функции, нито като каквото и да било друго, това са само различни правни форми на юридическото лице. Просто ЦГМ ще трябва или част от него, която се занимава с паркирането, да се преобразува в ОП и с това да се приключи с темата. За гражданите това няма да има никаква значение, те надали се интересуват дали ги контролират служители на „ЦГМ“ ОП или „ЦГМ“ ЕАД.

Искам да уточня, че има резолюция от прокуратурата, че ЦГМ не действа незаконосъобразно. Тя е от 28 март тази година и е в отговор на жалба на Софийския обществен съвет. Съдът ще каже дали ЦГМ ще е ЕАД или ОП. Просто при ЕАД средствата събрани от паркиране директно се разпределят към обществения транспорт на София, докато при ОП те ще трябва да минат през общинския бюджет и от там да бъдат допълнени към субсидията за обществения транспорт в София.

А ако съдът отсъди в полза на жалбата на областния управител, ще връщат ли Столична община и ЦГМ пари на граждани, които са събирани по новите текстове „Паркиране” и „Контрол и санкции” от септември 2013 година?

Доколкото знам евентуално възстановяване на средства може да има само след индивидуален или колективен граждански иск и съответно съдебно решение за това. Без съмнение при такъв вариант ЦГМ ще трябва да изпълни решението. Искам, обаче, отново да подчертая, че не може при обжалване на текстовете и по точно частта за паркирането, ЦГМ да не изпълнява никакви функции по контрола на паркирането – защото ще настъпи хаос. Ако няма кой да контролира, центърът на София ще се напълни с автомобили дори и по тротоарите както беше само до преди няколко години.

Разполага ли Столична община с независими изследвания и измервания дали се изпълняват и в какъв обем основните цели, с които бяха създадени зоните за платено паркиране – намаляване на трафика в центъра, по-чист въздух и по-ниски нива на шума?

Още от 2012 година с въвеждането на новото зониране и тарифи ЦГМ започна мониторинг, като на три-четири месеца изнася информация публично. С този мониторинг ЦГМ прави преброяване на паркирането и трафика в София. В техните резултати категорично се вижда, че има резултат – вече има около 15-20% свободни места за паркиране в центъра. В тази връзка се появиха коментари, че това се прави единствено с цел печалба, което категорично не е вярно. Първо събраните средства от паркиране се използват изцяло за издръжка на обществения транспорт. Например забелязвате ли от колко години не се е променяла цената на билетчето? Но второ и по важно е, че това е механизъм за намаляване на трафика в централните градски части и подобряване на екологичните показатели в същите. По-малко трафик означава по-малко прах, по-малко шум и т.н. и може би трето в централните градски части на София са съсредоточени почти всички национални държани и съдебни институции, общински и културни институции, и т.н. Това предполага че върху тях има сериозен автомобилен натиск от една страна, а от друга гражданите на София и на страната трябва да имат възможност за кратковременно паркиране в тях, което се постига именно с НОДТСО.

От вече шест-седем години темата „синя зона” се дискутира, има жалби и искове срещу това – защо според Вас става така, защо няма консенсус?

Ние не откриваме топлата вода със зоните за платено паркиране – това се прави в цяла Европа. Да не забравяме, че в доста от европейските столици историческият център е изцяло затворен за автомобили. Както казах зоните помагат за намаляване на трафика, замърсяването и натиска от автомобили към централните градски части. А защо има недоволство – може би понякога не обичаме реда.

Ще бъде ли постигнат политически консенсус по предложението на Софийския обществен съвет за административна такса за първи автомобил на живущ в зона?

Тук трябва да стигнем до консенсус какво е административна такса. От Транспортната комисия към СОС поискахме разчет колко е административната такса и ЦГМ го направиха. Оказа се, че административната такса е 164 лева годишно, като в нея влизат възнагражденията на контрольорите, възнагражденията на хората, които издават винетните стикери, самото издаване на винетния стикер и т.н. Така че разходите дори превишават сумата заплащана за първи автомобил, която в момента е 150 лева за година. Истински проблем по този въпрос не знам дали има, факт е, че има издадени около 9000 стикера на живущите в зоните и много от тях коментират, че сега по-лесно намират място за паркиране около дома си. Защото това въвежда ред.

Смятате ли, че моментното разпределение на сините и зелените зони в София е напълно удачно като квартали? Има ли квартали, в които няма нужда да съществува синя и/или зелена зона?

Има няколко постъпили искания и подписки от хора, които идват на заседания на комисии, за включване на техните квартали в зоните за платено паркиране. Нямаме искания за изключване. Давам пример с 18-та подзона в „Банишора”, която е в зелена зона. Месец или два преди и по време на въвеждането през 2012г. имаше гражданска съпротива тази подзона да бъде включена в платеното паркиране, в която имаше и някакво основание, защото това не е централна градска част. Присъствал съм на събрания, на разговори с живущи. Само два-три месеца след като служителите на ЦГМ сложиха колчетата по тротоарите за да не се паркира, някой от най-активните противници на зоната признаха, че има по-малко коли, зелените площи са без автомобили върху тях и има много повече „въздух“. Но за съжаление има квартали който са „смазани“ от автомобили, например „Стрелбище“ - там почти няма тротоар, по който може да се мине. Именно за такива места трябва да работим активно с изграждане на многоетажни паркинги и въвеждане на така наречената жълта зона в която е безплатно паркирането, но местата за паркиране са разчертани, а зелените площи и тротоарите защитени с колчета.

Интервю на Ивайло Ачев