|
Рокер, журналист, инженер, пътешественик и ерудит. Това са само част от превъплъщенията на протодякон Любомир Братоев. Иначе е бил дори екскурзовод и шофьор на такси в Берлин. Пребродил е Европа, а кракът му е стъпвал от върха на Килиманджаро през вулкана Котопака до о-в Ливингстън на Антарктида. Тази година два пъти е извървял древния път до Сантяго де Компостела. Най-хубаво обаче му е под подуянския кестен и пред олтара на храм "Св. Ал. Невски". Случват ли се чудеса на Коледа, добри хора ли са българите и за какво да се помолим на Бъдни вечер, дякон Братоев споделя пред "Стандарт". Дякон Братоев, къде човек е най-близо до Бог? В храма, на Антарктида или пък на Килиманджаро? - Господ е навсякъде. Безспорно обаче в храма си най-близо до Бог. Неслучайно на всички църкви пише: "Това е моят дом. Дом за молитва". Разбира се, когато човек е сред природата - дали на върха на планината или сред ледовете на Антарктида, усеща много силно доброто, което е създало света. Малко е трудно в центъра на София, сред смърдящите коли, да почувстваш Бог. На Коледа по-лесно ли отваряме сърцето си за Бог? - Да, по празниците наистина ставаме по-добри. Излизаме от ежедневния си нервен ритъм, по-щедри сме. Ето, много хора отварят сърцата си именно на Коледа. Вижте колко благотворителни кампании се правят. Вярно е, веднъж в годината, но все пак... Благотворителността по Коледа не е ли поза? Може ли доброто да е лицемерно? - Критериите за това какво е добро са много и различни. Във всеки случай то не може да е лицемерно. Добрината си е добрина, макар и веднъж в годината. А заразително ли е доброто? - Звучи ми като перифраза на прословутия филм - "Заразно добро". Да, заразително е. И е хубаво да се налага. Направо да се рекламира. Защото в момента постоянно ни облъчват с лошите неща. Чуваш само ужасните новини, а доброто ти минава покрай ушите. Добри хора ли са българите? - Ако критерият за доброта е да се откажеш от твоето, за да има за някой друг, тогава сме много лоши. Егоизмът е силно застъпен в обществото ни, няма защо да се заблуждаваме. Да, но се хвалим, че сме много милосърдни. - Заблуждаваме се. Ние сме открити и бързо скъсяваме дистанцията, общувайки с другите. Оттам идва славата ни на много топли хора. Аз обаче съм живял 10 години в Германия и мога да кажа, че немците са много по-сърдечни от нас. Просто на тях им трябва повече време да скъсят дистанцията. Докато ние сме притворни. Лицемерието ни е наследство от комунизма и неговата амбиция да се налага фалшив морал. Казват, че на Коледа стават чудеса. Истина ли е? - От църковна гледна точка - да. Две са големите чудеса. Първото е Рождеството, второто - Възкресението. Коледната магия е в това, че успяваме да разчупим канона, да излезем от материалното ежедневие и да се обърнем към духовните неща. Би било истинско чудо обаче, ако не се втурваме само да пазаруваме и да се гощаваме. А на Коледа да се съберем заедно с най-близките, да си простим и да продължим напред - по-честни и по-добри. Така ли става? - За съжаление не. Най-голямата ни трагедия е, че след 1944 г. християнските традиции бяха потъпкани. Днес всички празнуват Коледа, но не знам дали разбират смисъла й. Бъдни вечер не е просто празникът, на който постим до полунощ и после си разменяме подаръци и хапваме месце. Принизили сме Коледа отново до материалните неща. На Бъдни вечер трябва да оценим онова, което имаме. А за да успеем, първо трябва да сме се отказали от него съзнателно. Затова се прави и постът. Какво коледно чудо пожелавате на българите? - Да вярват в себе си. Това е чудото, от което имаме нужда. Време е у нас да има гражданско общество. Трябва да станем единни и уверени. Да не очакваме нищо даром, а да вземем съдбата си в ръце. Понякога, като гледам какви сме, направо се чудя как в България са се родили хора като Бенковски, Ботев или Левски. Днес няма и помен от техния дух. Начело на страната ни винаги застават политици, които не искат или не знаят как да защитават интересите й. Напротив - само бързат да услужат на капризите на "покровителите" ни. Това е порочен кръг. Първо ние си търсим политик, дето да ни "оправи". После управниците си търсят по-голям брат - пак да ни "оправи".
И все не се оправяме? - Ами няма да се оправим - ако продължаваме така. Времето не работи за нас. Най-страшното е, че все по-прогресивно оглупяваме. Може да звучи конспиративно, но ми се струва, че някой има полза да сме невежи и неориентирани. Мисля, че глобализирането и уеднаквяването не е в интерес на България. Носят се легенди как се злепоставяме едни други на Запад... - О, да, българите в чужбина не могат да се понасят, знам го от опит. Има един емигрантски виц: "Ако видиш в чужбина двама да се карат на улицата, значи са българи". Всички други, малко или много, се събират. Не и ние. Докато живеех в Берлин например, правех предаване за българите там. Беше и на немски, защото на германците, женени за нашенци, им беше много интересно да разберат повече за страната ни. Чужденците много му се радваха, не и българите обаче. Вечно някой беше недоволен. Щом един нашенец в Берлин ми беше сърдит, че по телевизията съм показал грешна рецепта за яйца по панагюрски, представете си... Затова ли Бог ни наказва? Напоследък на всяка Коледа ни застигат нещастия. - Това е суеверие. Наистина през последните години празникът беше помрачаван от различни трагедии: "Индиго", Ирак, Бяла. Тези дни също се проля невинна кръв. Бог обаче не ни наказва. Втълпяваме си, просто преди празници сме по-чувствителни. Господ е милостив и само ни предупреждава от време на време. Но трябва да имаме разума да разберем това предупреждение и да го осъзнаем. За какво ще се помолите на този Бъдни вечер? - Ще се помоля най-вече за това да има повече усмивки по лицата ни. Ей така, дори без особена причина.
|