Българските коледни подаръци или каруца насред нищото

    

Разговор на Фили Ладгмън от радио SBS, Мелбърн, Австралия, с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България.

България посреща първата си европейска Коледа с повече притеснения, отколкото надежди.

Въпреки традиционните коледни украси, забележими най-вече в големите градове, въпреки стандартната предколедна треска за пазаруване, празничното настроение в страната се свързва сякаш повече с предстоящите почивни дни, отколкото с искрено удовлетворение от живота, който хората живеят и добрите перспективи, които виждат пред себе си.

Според проучване на агенция "Алфа рисърч", проведено по поръчка на министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова, 54% от българите са стреснати от повишението на цените, а 38% - от повишението на инфлацията. Това е напълно разбираемо, като се има предвид, че заложената в бюджета за 2007-ма година прогнозна инфлация от около 6% беше надхвърлена повече от два пъти и към края на ноември на годишна база тя наближи тринадесет на сто. При това повишението на цените, особено от лятото насам, засегна най-вече тези на основните хранителни стоки, транспорта и енергоносителите - все неща, които директно и дълбоко бъркат в джоба на потребителите. Нещо повече - сега, в последните дни на годината, българите са свидетели и на своеобразен феномен - вместо коледно намаление, магазините ги посрещат с коледно увеличение.

В същото време увеличението на заплатите през годината далеч изостана от ръста на цените и вместо очакванията след влизането на страната в Европейския съюз положението на хората видимо да се подобри, тенденцията е точно обратната. Наистина, цитираното социологическо проучване сочи, че 79% от българите продължават да подкрепят избрания от страната курс, като одобряват членството в ЕС. Основателни съмнения дали това е наистина така обаче се пораждат от проведеното паралелно проучване на европейската агенция "Евробарометър". Според неговите резултати членството в Европейския съюз се одобрява едва от 52 процента от хората в България, което нарежда страната сред най-недоволните общества в съюза.

Ако резултатите на "Евробарометър" са верните, това означава, че в момента подкрепата за еврочленството в България е на най-ниското си ниво за цялото време на прехода.

Пламен, в тази ситуация ми изглежда редно да се запитаме не какво носи, а по-скоро какво не носи Дядо Коледа като подаръци за българите?

- Вероятно имаш предвид, Фили, че Дядо Коледа по презумпция е добър човек и затова той няма как да носи всички неща, които ти изброи - увеличените цени, страховете за бъдещето, чувството на неудовлетвореност...

Истина е, че ако се замислим, за тях би трябвало да си има конкретни виновници. Или отговорници, както казваше Симеон Сакскобургготски, макар никога да не си призна, че той самият, както и останалите представители на тъй наречената "политическа класа", са сред тези отговорници.

Такова е мнението за политиците на мнозинството българи. Достатъчно е в случая да приведа само един пример, който изглежда като косвено доказателство, но не е. Ако се отиде по-нататък в цитираното от теб проучване на "Алфа рисърч", ще се стигне до момента, в който се казва, че "основната обществена критика е към способностите на българската държава да създава по-благоприятни условия за усвояване на ползите от еврочленството". 41% от анкетираните смятат, че средствата от европейските фондове, които през следващите няколко години ще надхвърлят седем милиарда евро, "ще се концентрират в тесни кръгове, близки до властта". Други 34% изразяват мнение, че парите ще останат неизползвани заради липсващ капацитет за тяхното усвояване и заради злоупотреби.

Тези данни показват силно недоверие към поведението и действията най-вече на управляващата в момента в България тройна коалиция, водеща роля в която има Българската социалистическа партия. Съмнявам се обаче, че ако на власт беше политическа сила с друга ориентация, резултатите щяха да бъдат много по-различни. Както може да се разбере например по чувствително намалялата гражданска активност по време на каквито и да било избори през последните години, тенденцията да не се вярва на политиците продължава да съществува в българското общество.

В същото време на мен ми се иска да погледнем на нещата и откъм другата им страна - дали и доколко самото общество е готово за времето, в което живее. Защото, в края на краищата, политиците не падат от луната на своите постове, те са неразделна част от същия този "народ", който ги търпи с отвращение, дори и когато ги е избрал с надежда.

Известна е максимата, че народ не се критикува, защото няма смисъл - нито можеш да го промениш, нито можеш да го подмениш с друг. Това обаче не означава, че не трябва да се води разговор и да се попита например - ако има хиляда чиновници, които получават подкупи, то колко са хората, които дават подкупи. Ако хиляда политици са се продали за пари на различни икономически и други кръгове, то колко от хората, които говорят гневно против тях, биха искали всъщност да са на тяхно място? Ако хиляда души от властта са неграмотни, то колко от хората, които са техни избиратели, са потърсили, прочели и гласували за по-грамотни управленски програми?

Впрочем, по последния въпрос мога да добавя и нещо по-конкретно като отговор. Макар той да звучи доста страшно. Наскоро четох данни от международно проучване - за съжаление, не запомних източника, но добре запомних резултата. Според него 28.5% от българските деца до 15-годишна възраст, тоест, децата в училище, са практически неграмотни като или не могат да прочетат елементарен текст, или, ако могат да го прочетат, то не разбират написаното в него. Никой ли не се замисля, че всъщност когато тези деца станат на подходяща възраст, 28.5% от политическата класа може да се състои от тях? И вследствие на това замисляне - да работи, ако е политик, и да настоява, ако е "обикновен гражданин", образованието да се превърне в истински национален, стратегически приоритет за България.

Искаш да кажеш, че образованието е едно от нещата, които не се намират в чувала с подаръците през тази година?

- Е, ако се намира в този чувал, то е някъде съвсем на дъното и трудно се стига до него. Малко се страхувам от подобно обобщение, защото на повърхността си то не е съвсем правилно. Има много деца, които учат и искат да учат, които търсят начини и пътища, дори да са с ограничени финансови възможности, да получат добро, включително европейско или американско образование. Проблемът обаче е в дълбочина. И той се състои в следното - общественото развитие се определя не от най-бързата, а от най-бавната като динамика част на обществото. И тъй като изграждането е по-трудно от разрушаването, нещата няма да помръднат ако образованата една трета от българите дърпат каруцата напред, неграмотната една трета я дърпат назад, а останалите четиридесет на сто или си чоплят носа, или мислят как да откраднат колелата на каруцата.

По аналогичен начин стоят нещата и с един друг приоритетен за българското общество въпрос, за който е ясно, че отговор няма да има и през следващата година. Това е необходимостта от стратегическа политика за развитието и интеграцията на ромската общност. Загърбван от десетилетия заради умствено, финансово и политическо безсилие, претрупан с обществени предразсъдъци, изградени на базата на полуистини или откровени лъжи, този проблем постоянно е на ръба, от който напреженията лесно се превръщат в конфликти. И нещо повече - ако по отношение на подобряване например на икономическото положение в страната членството в Европейския съюз все пак да вдъхва някакви надежди, то по отношение на ромската интеграция това съвсем не е така.

Мнозина смятат, че това не е чак толкова съществен въпрос или дори, че държавата и без това отделя прекалено прекалено много средства и внимание за ромите...

- За съжаление - така смятат, Фили, и това, струва ми се, е част от проблема.

По същия начин мнозина смятат, че въпросът за прекалено голямата енергийна зависимост на България от Русия няма нужда да се обсъжда чак толкова. Но може би ще започнат да мислят различно след поредното очаквано увеличение на парното с двадесетина процента. То става заради на практика с нищо необоснованото поскъпване на газовите доставки.

Очевидно е, че българската енергийна независимост също не е сред подаръците на Дядо Коледа през тази година. Нещо повече, очаквам 2008-ма да бъде време на още по-засилен икономически и политически натиск от страна на Русия и нови прояви на негодност от страна на управляващите да отстояват не само националните, но и общите европейските интереси в това отношение.

Вратите за такова развитие изглеждат вече отворени. Заради формалния повод, че се чества 130 годишнината от Руско-турската война, управляващите обявиха цялата следваща година за година на Русия в България. Началото ще бъде поставено още в средата на януари с предвиденото посещение на руския президент Владимир Путин. Като се знае, че през следващите години, вече като министър-председател, Путин ще продължи да бъде начело на руското имперско управление, задавам си въпроса защо му е в края на президентския мандат да се занимава с посещения в някаква малка и незначителна страна някъде на Балканите, вместо да направи прощален тур в истинския свят.

Та, ето, Фили, тези няколко основни, а и много други подаръци, които забелязах, че липсват в чувала на добрия старец, ме карат да се чудя дали нещо в неговата работилница не е било случайно объркано. Или просто българите не са били достатъчно послушни през тази година и затова не получават даровете, от които наистина имат нужда за следващата.

kafene.net