Елица Тодорова: Ритъмът е секс!

    

Интервю: Поля Александрова, списание "Grazia"

Никога преди не съм усещала толкова одухотвореност в един човек още от първия миг. Елица е истинско изключение за мен - само пет минути след срещата ни имам чувството, че сме се познавали цял живот. След края на интервюто ни присъствието й продължава да обитава малкия ми офис. На тръгване се усмихвам съучастнически на колегите, а те ми отговарят със същата усмивка - разбирам, Елица е докоснала и тях по неповторим начин.
Дочух, че за южните ни съседи Елица била като богиня, а хитът "Вода" бил един от най-популярните рингтонове в Гърция - само по себе си това си е истински рекорд. 

Чудя се дали Азис може да се похвали с подобно постижение извън граница и вътрешно съм убедена, че част от медийното внимание към него е "откраднато" от Елица и Стоян Янкулов. Не, че те могат да се отличат - 2007-а определено е тяхната година. Елица е една от 11-те победителки и в нашия конкурс "Жена на годината 2007" със заслужено лидерство в категория "Музика". Причината тя да е лицето от първия ни брой за 2008 г. Обаче е друга. Двамата със Стоян Янкулов оглавяват кампанията "Пазете Земята чиста", като с това се присъединяват към световната инициатива, подета от звезди като Боно от "Ю Ту". Екопозицията им е споделена и от екипа на "Grazia", самата церемония "Жена на годината" призова всички от приятелския кръг на списанието да мислят в зелено. Неслучайно първият ми въпрос към Елица също е оцветен в зелено.

Екосъзнанието е изключително модерно в момента. Вашата позиция каква е?

Елица: Нашата идея тръгва от основния ни хит "Вода". Предложих на Стоян да сложим кратко, ясно и запомнящо се име, което да носи послание... Аз съм от Варна, живяла съм и в Африка, на брега на Средиземно море, така че връзката ми с морето е много силна. Докато разсъждавах върху името на парчето се замислих и за глобалния проблем с липсата на чиста вода. Исках хората да чуят моето послание... да разберем колко сме благословени, че имаме достъп до вода, когато на други места по света това не е реалност. Всички пиеси, които имаме до този момент, както и албумът ни "Drumboy", са свързани с екокаузата. Имаме концепция - вода, земя, огън и въздух, накрая ще направим и петия елемент - етер, като посланието на тези стихии е да уважаваме природата. Да се научим да приемаме Земята като жив организъм. Когато получихме предложение за турне в Япония ми дойде идеята да представим втората стихия Земя под формата на комикс. В Азия комикс културата е изключително популярна, така че това беше друг интересен начин да прокараме посланието си. В момента подготвяме и спектакъла "Реална фантазия", като част от средствата от него ще бъдат заделени за закупуването на дръвчета, с които ще залесим места около Варна и София. За мен това е смисълът на една кауза - тя да завърши с дело. Както и мисълта, че някой ден, когато вече съм си отишла, след мен ще е останала една гора.

С други думи вярваш, че промяната започва от един човек...

Елица: Да, вярвам в това, както и във феи. Ако човек прекарва по-дълго време в гората и ако е с малко по-фино светоусещане, току-виж върху миглата му кацнала някоя фея. Мисля, че съм благословена с таланта, с който Господ ме е дарил. Много често преди концерт наблюдавам израженията на хората в публиката. След края на концерта лицата на тези хора са три пъти по-сияйни. За мен това е най-голямата радост - да виждам любовта в очите на хората, след като съм си свършила работата.

Какво най-често ти казват хората след концерт?

Елица: Напоследък, че съм извънземна (смее се). Впечатли ме едно изказване на журналист от Ройтерс, който след финала на "Евровизия" ми каза: "За мен България е победителят! Не бих определил музиката ви като рок, поп или етно. За мен тя е портал към други светове".

Звучи така сякаш "Евровизия" е ниска летва за музиката, която правите със Стоян Янкулов...

Елица: Да, но е просто едно стъпало по пътя ни нагоре. Вярвам, че ще имаме възможност да свирим и на големи световни сцени. Вече имаме покани от световни организации, ще подпишем важни договори... С тази цел подготвяме и спектакъла си, чиято фабула започва в първообщинния строй, минималистично и семпло. Постепенно ще преминава през вековете и през различните идеали за красота и фантазия, докато достигнем до сайбър стилистиката, до бъдещето и електронната музика. Вярвам в развитието и в креативността. Щастлива съм, че имам идеи и достатъчно ексцентрични хора около мен, които ми помагат да ти реализирам.

Животът ти прилича на фентъзи. А гледаш ли фентъзи?

Елица: Да, и след такива филми със Стоян влизаме в студио и започваме да импровизираме. Понякога тези джемсешъни продължават с часове. После е много трудно да изберем най-доброто. Обикновено за избора се осланям на интуицията си - никога не ме е лъгала досега. Смятам, че музиката трябва да умее да те пренася в други светове. Да рисува картини.

Идеята е хората да "видят" музиката, използвайки собственото си въображение, така ли?

Елица: Много често записваме пиеси, които не са с определен текст, а по-скоро със срички - "туку-така, бум-така", които не ангажират слушателя с конкретна визия. Те са универсален език по цял свят и всеки може да нарисува своя картина във въображението си.

Това, че пътуваш толкова много, помага ли на начина, по който твориш?

Елица: Голяма роля в моето творчество играе детството ми в Африка. Тогава бяха и първите ми опити с ударни инструменти, с лъжици върху две кутии от сухо мляко. Самата атмосфера, това, че живееш на топло по 365 дни в годината, близо до морето, фактът, че дори не носехме обувки с месеци - всичко това отприщва дивото в теб. За мен ритъмът е секс. Инструментът - първичност! Всяка година ходим на един фестивал в Португалия, където се срещаме със 700 човека - всеки със своята тарамбука. 99% от тях са жени. Усеща се мощна женска енергия и един по-различен подход към барабана. Когато прекарваш определено време с инструмента си, той сам започва да те напътства, да свири чрез теб, а ти се оставяш на течението.

Изглеждаш като търсещ човек. Намерила ли си това, което търсиш?

Елица: Научила съм, че навсякъде хората по света имат нужда от съвсем семпли неща - хубава дума или искрена усмивка. Често ме питат къде ни приемат най-добре и моят отговор е: "Навсякъде". Аз обичам публиката си и излизам, за да й подаря любов. Когато има любов, посланието винаги достига до сърцето, както и когато има любов между хората на сцената. Голяма част от магията, която се случва, докато свирим е и заради красивите отношения между мен и Стоян.

Какво казваш на Стоян сутрин?

Елица: Сутрин не говоря, а танцувам. Наскоро му казах, че ми харесва да ме гледа, докато танцувам. А той ми отговори: "Понякога имам чувството, че живея с много жени. Не мога да разбера днес индийка ли си, египтянка ли си, африканка ли си...". Мисля, че всички тези жени живеят във всяка една от нас.

Какво си пожелаваш за 2008 година?

Елица: Първо да съм здрава и силна. Да направя дует с Лили Иванова и с... Мадона (смее се). Да завършим със Стоян четирите стихии. И още нещо, което си го пожелавам наум.