Арабският танц е танцът на живота

    

Милена Давидова e арабист по образование, хореограф и изпълнител на арабски танци. Тези, които посещават нейната школа по ориенталски танци "Алима", остават запленени от лекотата, изяществото и пълнокръвната женственост, с които тя изпълва всяко движение на своите танци. С Милена разговаряме за арабския танц и за това колко е хубаво да се усещаш жена именно чрез него.

Какво представлява арабският танц?

Арабският танц не е кючек. Арабският танц не означава непременно опит за съблазняване. Нито е откровено сексуално насочен. Това е танц, създаден от жена, за да бъде изпълняван от жена. Танц, който възпява жената и чиито движения са естествено присъщи именно на женската физика. В отделните движения е вплетена дълбока символика, свързана най-вече с жената и способността й да дава живот, връзката между майката и детето, както и радостта от живота и веселието, което танцът дарява не само на танцуващия, но и на всички около него.

Разкажете ни повече за историята на танца.

Историята на този чисто женски танц ни връща назад във времето до цивилизацията на шумерите. Някои учени смятат даже, че първото изкуство, възникнало още при първобитния човек, е танцът и първият танц е свързан именно с жената и нейната способност да дава живот. При великите древни цивилизации, развили се в района на двуречието - Тигър и Ефрат, както и в Египет, танцът е най-вече храмов и се изпълнява в чест на богинята - майка, а жената се смята за нейното земно въплъщение. По-късно танцът излиза от храмовете и постепенно става неразделна част от живота на хората. В арабския свят в миналото жените, които владеели изкуството на танца до съвършенство, са наричани "ауалим"- учени жени, които свирят на музикални инструменти, пеят и танцуват. По време на Османската империя, арабският танц се възприема и от османците и влиза в харемите, където жените са били обучавани да танцуват за наслада на султана. С времето танцът в Османската империя, а по-късно и в Турция, придобива свои отличителни черти и доста се отдалечава от арабския.

А каква е разликата между арабския танц и кючека?

Това, което на Балканския полуостров наричаме "кючек", е доста изкривена представа за ориенталския танц. На хората, занимаващи се с изкуството на арабския танц, е много болно и дори обидно той да се принизява и показва като пошъл, вулгарен, груб и категорично не женствен танц. Жените, които танцуват кючек у нас, изглеждат така, сякаш основната им цел е да продадат тялото си, а не да носят наслада както на мъжете, така и на жените, които ги гледат. Нещо, което масово се наблюдава в нашата страна и което няма нищо общо с действителността.

Къде арабският танц има най-богата школа?

Безспорно най-голям връх арабският танц бележи в Египет, който е и родина на едни от най-стойностните хореографи и изпълнители на Ракс Шарки - истинското име на арабския танц. Това изкуство е разпространено, уважавано и се развива навсякъде по света. И никъде не е толкова принизено както тук.

Какво можем да изразим с арабския танц?

Арабският танц е толкова женствен и лек. Движенията са много премерени, фини, елегантни и красиви. Нищо грубо и вулгарно не му е присъщо. Създава усещане за радост и веселие. Радост от живота и усмивка, с която да му се отдадем. Няма надменност, няма желание да се покажем и разголим, нито отявлен стремеж за съблазняване. Има усещане за лекота, ритъм и тялото ни, което се чувства толкова живо и щастливо от самия танц и споделянето му с околните. Така се използва танцът и в арабския свят - най-вече сред женската част от арабо-мюсюлманското общество. Там танцът съпътства жената от раждането, през съзряването, омъжването, превръщането й в майка, зряла жена, остаряването и дори смъртта. Това е танцът на живота. Нищо по-малко. Танц на една култура, различна от европейската - тази на арабския свят. Има много стилове, както и различни школи, които го обогатяват все повече. Разбира се, има много преплитания между различни танцови изкуства от цял свят, което в крайна сметка носи още по-голямо разнообразие.

Арабският танц може да бъде както изключително жив, весел и забързан, така и лек, бавен и загадъчен. Пренася ни в един друг свят - свят на свобода от непрекъснато налаганите критерии за това как трябва да изглеждаме. Свят в който всяка жена, независимо от външния си вид е красива, обичана, обичаща и свободна да изрази чувсвата си чрез танц. Жената най-после е Жена и не се страхува да бъде такава, чувства се удобно и на мястото си именно като Жена.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари