Шерил Кроу: Без повече отклонения

    

За няколкото кратки години след издаването на последния й студиен албум "Wildflowers" (Диви цветя) от 2005 г. Шерил Кроу изживя толкова драматични събития, колкото други хора не преживяват през целия си живот.

През този период певицата приключи връзката си с един от най-знаменитите атлети на планетата, осинови бебе - момченце, разболя се от рак на гърдата, дейността й на природозащитник премина на друго, по-високо ниво и дори имаше словесна престрелка с Карл Роув.

Тези факти накараха Кроу да осъзнае, че за известно време животът й е тръгнал в друга посока и че има нужда да се върне отново към това, което е била и към каузите, зад които е стояла. Носещият подходящото име "Detours" (Отклонения) албум на Кроу е плод на тези събития.

Пред mp3.com Кроу говори за скандала с Роув по време на вечерята на кореспондентите на Белия дом, за песента, която е написала за десетмесечния си осиновен син Уайът, за любовта си към Ню Орлиънс и за това колко е трудно да бъдеш природозащитник.

***

В началото бих искал да разиграем ситуацията "избери своето приключение". Ти и Карл Роув сте заключени в една стая за около час. Какво ще се случи?

Кроу: О, господи. (смях)

Проливане на кръв? Телесна повреда?

Не.

Някаква обща кауза?

Джим, аз съм човек, който обича, а не който се бие. Добре. Мога само да ти кажа, че в края на този час той ще седи в ъгъла, ще плаче и ще иска да се промени.

Какво мислиш?

Добре. Ще иска да стане по-добър човек.

По отношение на няколко неща, надявам се?

Точно така.

Според твоята представа за подобряване на нещата в страната, независимо дали става въпрос за положението ни в света или за глобалното затопляне, оптимист ли си за това, че 20 януари 2009 г. (денят на встъпване в длъжност на новия президент на САЩ) ще бъде ден, който бележи сериозна промяна?

Мисля, че идеята, че можем да променим нещата, е това, което чувам все повече и повече в тази кампания, очевидно от привържениците на Обама. Все още не съм действително обвързана с някой кандидат. Но мисля, че е много важно най-после да чуем хората от тази страна да говорят за промяна и да чувстват надежда. И той е първият кандидат, около когото съм виждала хората да се тълпят с вярата, че промяна може да настъпи. Вярвам също така, че докато конкретните интереси се защитават в Белия дом и са застъпени в кампаниите, ще продължаваме по същия начин, т.е. законодателството се определя от групи с определени интереси и нашите представители всъщност няма да представят нас.

Така че "Shine Over Babylon" ("Сияние над Вавилон"), водещата песен от новия ти албум "Detours" е песен, която подбужда хората да се борят; да се събудят.

Така е.

Беше ли подбудено написването й от някакъв специфичен момент? Или беше по-скоро плод на по-общо чувство, което си изпитала?

О, със сигурност чувството е по-общо.

Добре. Не е било нещо, което се е случило с теб, добре!

Не. Но аз смятам, че колкото по-лоши неща се случват, колкото по-страшни са нещата и колкото по-парализирани изглеждаме от това, толкова по-силна нужда имам да пиша за това, защото става въпрос за истинско чувство - за поражение. Хората наистина сякаш са склонни да дават пари за забавления, за реалити продукции, за таблоиди, като се опитват да не чувстват какво наистина се случва. И сега е време не да спим, а да се събудим и наистина да почувстваме собствената си сила и да потърсим промяна. И това може да се случи.

Със сигурност. Да, има една стара песен на Джеймс Браун за бягството от реалността. И наистина мисля, че го правим по-често, отколкото трябва. Да избягаме и да се опитваме да мислим само за обикновени неща, които няма да ни натъжат. (смях)

Да, съгласна съм.

Изглежда, че името на албума ти "Detours" е свързано с много различни неща, независимо дали става въпрос за личния ти живот, политиката или нещо друго. Как стигна до това заглавие?

Това сякаш беше тема, която се прокрадваше в целия албум. За мен диагнозата рак на гърдата беше повратен момент и това наистина рязко промени живота ми - беше като отрезвяване. И наистина ме накара да помисля за това какво правя с живота си, в каква посока се движа, кога загубих истинското си "аз", кога започнах да правя компромиси със себе си. Според мен точно такова е отражението на тези моменти. Излизаш от обичайния си начин на живот и се опитваш да се върнеш обратно към основата, към това, към което си се стремял. Точно такъв е случаят с моя живот. И нещата бяха усложнени от това какво мисля, че се случва със страната като цяло. Това е тема, която очевидно е трябвало да разбера.

В това има смисъл. Исках да ти задам въпрос за гражданските движения в развлекателната индустрия. Мисля, че много хора от Холивуд или от музикалния бизнес или от друго място, които защитават каузи, са изложени на нападките на много други хора, които им се подиграват. Какво ще кажеш за критиците на хората от развлекателния бизнес, които се посвещават на определена кауза, независимо дали е икономическа, социална или друга?

Мисля, че го правят, защото е лесно. Да вземем например Ал Гор, който е един от емблематичните защитници на околната среда. Нашата първосигнална реакция е да разберем в каква къща живее и да се опитаме да очерним или дискредитираме живота му. Мисля, че е наистина лесно и с нищо не ни помага да се подходи към направеното добро по такъв елементарен начин, за да се омаловажи и обезцени то.

Нещо като - да разкъсаме вестоносеца.

Мисля, че по този начин излизаме от правилната посока. Но мисля също така, че това предразполага към мързел. От нас зависи да наречем нещата с точните им имена, аз не бих подкрепила такъв тип поведение, защото след това то ще рефлектира върху мен и върху моите действия.

Точно така. Но се питам, всъщност не знам дали винаги е било така, но сякаш в наши дни стана много по-сложно човек да защитава определена кауза, без да нагази в мръсните води по някакъв друг повод. Връзката ти с Ревлон допринесе много за набиране на средства за изследвания върху рака, но в същото време Ревлон произвежда продукти, които според някои хора водят до образуване на химикали, потенциално опасни за околната среда. Случвало ли ти се е да имаш опасения, когато искаш да подкрепиш определена кауза, а в същото време разбираш, че нещата са прекалено сложни?

Мисля, че ако затънеш в такива мисли, никога няма да направиш нищо. Можеш да бъдещ защитник на околната среда и ако ядеш хамбургер - ако ядеш някакъв вид месо - ти се противопоставяш на това, в което твърдиш, че вярваш.

Правилно. Мисля, че просто правиш това, което можеш.

Правилно. И да не се тревожиш за това ...И да правиш най-доброто, на което си способен. Но ти така или иначе не можеш да направиш всичко, както и не можеш да бъдеш идеален. Това е посланието. Правиш всичко, което ти е по силите, и трябва да започнеш тук. Да започнеш от някъде.

Това звучи разумно. Исках също да те попитам за Ню Орлиънс. Очевидно песента "Love Is Free" ("Любовта е свободна") изразява духа на града и знам, че тази година отново ще бъдеш на джаз фестивала в Ню Орлиънс. Така ли е?

Никога не съм била на джаз фестивала. Сега ще ми бъде за първи път.

Ще ни разкажеш ли за първите си впечатления от града и какво означава духът му за теб?

Направих втория си албум там и прекарах там много време - може би три месеца. Това, което ме порази най-силно, като изключим красотата на града, е удивителната душевност на хората и как тя е била създадена през годините. Те имат забележителен стоицизъм и дори и през най-тежките времена са успели да съхранят силата, която според мен им е вродена. И когато видях какво им се случи, мисля, че наистина това се отразява разбира се върху оценката ни за работата на управляващите и за това какви хора са те, но също така и върху това какви сме ние като хора. Това, че сякаш живеем в сън и сме оставили хора, които са част от обществото ни, да бъдат забравени.

Поздравявам те за това, че продължаваш да привличаш вниманието на хората върху това. Съпругата ми и аз бяхме там съвсем скоро. Ако човек отседне във Френския квартал или в центъра, той може въобще да не разбере какво се е случило. Но извън Френския квартал нещата са такива, сякаш са се случили вчера.

Но също така си мисля, че като познаваме тези хора, като знаем как са били изоставени, това съвсем ясно говори за качествата на това правителство. А също и за нас като хора. Наистина трябва да подкрепяме тези, които са слаби и които имат по-малко от нас. И много от хората, които живеят там, нямаха нашия късмет и пострадаха. И освен Брат Пит кой друг е там и работи за тях, след като всички тези пари изчезнаха?

Да, точно така. Сега, когато Уайът (синът й) вече е буден, исках да те попитам за "Lullaby for Wyatt" ("Приспивна песен за Уайът"). Кога за първи път ти хрумна да напишеш песен, посветена на сина ти?

Мисля, че човек дори не мисли за неща като това. Просто го прави. Не съм имала намерение да седна и да напиша нещо за него. Мисля, че ако имах такова намерение, бих му написала цял албум с приспивни песнички. Но тази просто се появи и това значи много за мен. Той беше в студиото, когато записвах вокалите, така че той също участва. Тъй като той вдъхнови целия албум, мисля, че трябваше да бъде там.

Любопитен съм, има една банда, наречена Modeski Martin & Wood. Така е. Да, разбира се.

Те току-що записаха първия си детски албум. Той получи много похвали, защото те не са най-подходящите хора за този вид музика.

Питам се дали някога си искала да правиш детски албум или нещо за деца?

Не бях мислила за това. Но пък и никога не казвам никога.

И накрая, предполагам, че след този албум ще направиш турне?

Да, със сигурност. Ще направим много промоции през следващите няколко месеца. След това ще започнем турнето, може би след Джаз Фестивала, в края на април, началото на май и ще продължим до август.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари