Миша Глени: Държавата няма пълен контрол

    

Източник: Дойче Веле, Лондон

Вълната от гангстерски убийства в България през поседните години намира място в новата книга "МакМафия: престъпност без граници" на британския разследващ журналист Миша Глени.

В интервю за Дойче Веле той заявява, че българската организирана престъпност продължава да упражнява силно влияние върху управленските структури и добавя, че на страната ще й трябват поне 10-15 години докато се справи с този проблем. С Миша Глени в Лондон разговаря Андрей Владов:

Миша Глени започва разследванията си за "МакМафия: престъпност без граници" в България през май 2004-та. Работата върху книгата го отвежда после и в други страни от Източна Европа, в бившия Съветски съюз, Китай, Индия, Африка, Северна и Южна Америка. "МакМафия", която ще бъде издадена и на български, проследява връзките между престъпните картели в цял свят. Попитах Миша Глени каква роля е отредена на българската мафия в тази международна мрежа:

"Отначало, през 90-те години, българската мафия е имала значително влияние в Централна Европа, особено в Унгария и в Чешката република, като е била силно замесена в контрабандата на коли от Западна в Източна Европа и отвъд.

Българската мафия е била много дейна и в трафика на жени, обикновено от бившия Съветски съюз, или България, към Западна и Централна Европа. Българската организирана престъпност изигра и съществена роля да бъдат намерени нови пътища за износа на кокаин от Колумбия към Европа през 90-те години.

Българската мафия е известна и с дейността си в Южна Африка, където сътрудничи с китайската организирана престъпност в незаконния износ на абалон, който е голям морски деликатес в Китай. С две думи - българската мафия има международно присъствие, но то не е толкова значимо, колкото това на руските, албанските и дори на сръбските групи в Европа и другаде", посочва Миша Глени.

Той обаче добавя, че има нещо, което прави българската мафия по-различна от престъпните групировки в други държави:

"Според мен тя се отличава с огромната степен на контрол, който упражняваше върху българското общество през 90-те години. Това, което се опитвам да обясня в книгата си е, че след 1989 г., и особено в годините до 1996-1997, българската държава беше в състояние на разпад и не можеше да поддържа обществения ред. Когато това се случи, неформални структури като застрахователите ВИС и СИК, борците, бандите, както и олигарсите, поемат функциите на държавата.

Затова е много трудно да се каже за България, както и за други източноевропейски страни в преход, че мафията е проникнала в държавните структури, просто защото в известен смисъл държава не е имало и тези неформални групировки са диктували кое е законно и кое не и как да бъде създадена нова, капиталистическа България", отбелязва авторът на книгата "МакМафия:престъпност без граници".

Променили ли са се нещата сега? Успяла ли е държавата, десет години по-късно, да си върне водещата роля?

"Не смятам, че държавата има пълен контрол, но мисля, че има съществена промяна в България. Държавата е по-силна отпреди, но въпреки това й предстои голяма битка докато се наложи. Погледнете честотата на убийствата в България след 2003-та на известни хора, които се движеха между престъпния свят и важни сектори като банките и промишлеността. От тях става ясно, че тези неформални мрежи, независимо дали са вътре или вън от държавните структури, продължават да действат.

В книгата си "МакМафия" разглеждам много подобни убийства в цял свят, които се случват горе-долу по същото време. Много малко от тях са разкрити. Но разликата при България през последните години е поразителният брой на убийствата, които се извършват. Очевидно това е голям провал в прилагането на законността - щом не могат да бъдат установени извършителите", казва британският разследващ журналист.

Възможно ли е изобщо да се противодейства на организираната престъпност в България, след като нито едно българско правителство от 1989-та насам не е успяло да се справи с този проблем?

"Става дума за дългосрочен политически процес на създаване на по-устойчиви и по-прозрачни институции в България, които да са по-неподатливи на корупция. Например Чешката република също беше център на организирана престъпност. Но преди приемането й в Европейския съюз през 2004 г. и след това, тя постигна сериозен напредък в борбата с това явление.

Бих казал, че същото ще стане и в България. Това обаче ще бъде дълъг процес, който ще отнеме 10-15 години и изисква напълно всеотдайни, прозрачни действия от страна на българските политици, особено в областта на правораздаването и волята за прилагане на законите. Няма да бъде лесно", посочва британският разследващ журналист Миша Глени.