Джак Никълсън и Морган Фрийман за "Ритни камбаната с финес"

    

В премиерния за тази седмица филм на Александра филмс "Ритни камбаната с финес" ексцентричният магнат Едуард (Джак Никълсън) и скромният автомеханик Картър (Морган Фрийман) се озовават легло до легло с диагнозата безнадежден случай. На тях не им остава друго, освен да се сприятелят покрай общите несгоди на химиотерапията.

Друг би посрещнал с примирение неизбежната развръзка, но не и тази двойка пациенти - вместо да роптаят срещу превратностите на съдбата, Едуард и Картър изготвят списък със задължителни неща, които всеки от тях иска да направи преди да гушне букета.

И започват да отмятат точка по точка, забавлявайки се съвсем като за последно. Изпълнителите на главните роли във филма водят приятелски разговор за смъртта, скачането с парашут и намирането на общ ритъм.

Когато правите филм като този, замисляте ли се за собствената си смърт?

Морган Фрийман: Мисля че всяка роля е просто актьорско изпълнение, не се опитваш да живееш като персонажа. Ако се опиташ, сериозно ще загазиш. Когато играеш умиращ човек, ти просто изпълняваш роля. Лично на мен не ми носи усещане за собствената ми смърт. Отхвърлям всички мисли, свързани с това - какво толкова има за размишление. Харесва ми посланието на филма, а то е не за смъртта, а за живота.

Джак Никълсън: Да, така е, а и това бяха отзивите на първите зрители. Това е филм за живота. Едно от нещата, които харесвам във филма е, че показва как всеки размишлява за смъртта си, дори и да не го осъзнава. Страхът от неизвестността те подлудява. Посетих много лекции на Кришна Мурти, в които се говори за точно това несъзнаване и за страхът от неизвестността.

Затова попитах разни приятели, които са гледали филма: "Остана ли филмът в съзнанието ви?", защото ние искахме точно това - да има отражение върху хората, въпреки че филмът има комичен подход. Мисля че това се дължи и на факта, че филмът показва размишления и вътрешни разговори, които ние водим в себе си, но всъщност никога не сме ги виждали на кино досега.

Всички, които са били на погребение са си казвали: "Ами, как искам да изглежда моят гроб"? Дали искаме голяма розова статуя, или пък искаме просто да ни окачат на едно дърво и трупът ни да бъде изяден от птиците, както е един индиански обичай. Но никой не е толкова откачен.

Така че стигнах до заключението, че смъртта е събитие, което всеки човек обмисля, съзнателно или несъзнателно. Първият ми учител по актьорско майсторство Джеф Кори, ми казваше: "Работата на актьора е да предоставя отправна точка за размишления". Това е, което научаваш от театралния опит".

Колко киномагия беше замесена в приключенията на двамата герои и най-вече в сцените със скачането с парашут?

Джак Никълсън: О, летяхме като куршуми. Беше фантастично. Скочихме смело в бездната и не ни пукаше от нищо.(смее се) Това е част от моя нов подход - лъжата. Първите ми интервюта бяха с Диана Вриланд, главен редактор на списание Вог.

Говорихме си за обичайните оплаквания свързани с интервюта. И тогава тя каза: "Ами, Джак, не трябва да казваш истината на журналистите." Аз отвърнах: "Какво?", а тя каза: "Ще те интервюират толкова много пъти, а ако всеки път казваш истината ще се отегчиш много бързо от собствения си живот". И така... понякога лъжа.

Значи не можем да вярваме на нито една твоя дума?

Морган Фрийман: Можете да вярвате. Просто не се знае дали е истина.

Джак Никълсън: Браво. Абсолютно точен отговор. (смее се)

Да гледаш вас двамата заедно на екрана, е като да наблюдаваш как се състезават велики спортисти. Как намерихте общ ритъм?

Морган Фрийман: Играя с него от самото начало, така че познавам ритъма му. Научил съм много за Джак и от филмите, в които играе.

Джак Никълсън: А и целта на моя персонаж е да накарам другия да се впусне в това пътешествие. Така че, ето ти ритъм. Освен всичко друго, мисля че нито Морган, нито аз сме от онези нахакани актьори. Смятам, че и двамата сме си достатъчни един за друг.

Когато за първи път срещнах Морган му казах: "Знаеш ли, може би никой не ти е казвал това, но мисля че ти си модерният Джеймс Дийн", той отвърна: "Какво?". Всъщност имах предвид следното - актьорската игра прави филма. А изпълненията на Дийн и Морган успяват в това.

Искам да кажа, че на Морган не му се налага да прави нещо особено, той си е просто Морган и това вече само по себе си върши много работа. Също като Дийн, и Морган знае как точно трябва да бъде сниман той самия. Ето това е според мен най-големият талант на Дийн.

Имате ли си списък с желания за неща, които трябва да направите преди да напуснете този свят като героите във филма?

Джак Никълсън: Ще ги кажа накратко - иска ми се да видя Пирамидите. (смее се)

Морган Фрийман: Мисля че всички ние си имаме списък с желания. Може и да не е написан на хартия, но го има в съзнанието ни. Аз постоянно отмятам неща от моя. Не знам дали съм го изпълнил целия. (смее се)

Прекарахте ли време заедно и извън снимачната площадка?

Морган Фрийман: Отидохме да гледаме мач на баскетболния отбор Лос Анджелис Лейкърс и прекарахме страхотно. На излизане Джак спираше и раздаваше автографи. Аз избягах. Мразя да давам автографи.

Джак Никълсън: Той просто мрази да го спират. А хората там са свикнали с мен. Всички те са професионалисти и изкарват пари от тези автографи. Нека изкарат някой долар. Беше страхотно преживяване онази нощ. Запознах Морган с Франк Робинсън.
Докато бяхме там, една жена каза на Морган: "Винаги съм казвала на мъжа си, че прилича досущ на теб". А Морган като че ли настръхна, хвана мъжа и застанаха един до друг: "Кажи сега истината. Приличаме ли си?" А това си беше доста хаплива шега. И аз си казах: "Ето това е моят човек. Той е очарователен, но по-добре не си имайте вземане-даване с него.

Ако трябва да бъдете честни, доколко приличате на двамата персонажи?

Морган Фрийман: Ами не знам. Аз никога не съм бил механик. О, всъщност съм бил. Когато бях млад бях ел. техник във Въздушните сили. Но през целия си живот съм бил актьор. Така че не мисля, че имам нещо общо с персонажа от филма, а и аз съм здрав като бик. От друга страна си приличаме по това, че и аз съм висок 1.85 и съм чернокож. И аз имам семейство, жена и така нататък. Но моят отговор е не, не мисля, че имаме нещо общо с моя персонаж.
 
Има ли някоя определена роля, която искате да изпълните?

Морган Фрийман: Имате предвид, ако светът свършва утре, коя роля бих избрал? Трудно е да се каже, защото има още много роли, които искам да изпълня. Имам един сценарий за Мандела, който ще снимаме догодина и наистина искам да заснемем филма. А има и един персонаж от уестърн, Бас Рийвс, който вече 15 години искам да изиграя"

Джак Никълсън: Кой е написъл сценария за него?

Морган Фрийман: Все още никой и това проблемът.

Джак Никълсън: А ти просто го измисли?

Морган Фрийман: Персонажът е действителен човек.

Джак Никълсън: Знаете ли, Морган работи на сцената. А аз не съм го правил от хлапе, така че не съм препрочитал пиесата. Но той ми каза, че ще прави правим нещо. Помислих си: "Какво ще правим двамата с него на сцената?" Казах си: "Съвсем естествено за Морган и мен е да сме Господ и Дяволът.

Морган Фрийман: О!

Джак Никълсън: Морган е като Господ.

Морган Фрийман: Бих искал да съм Дявола, Джак.

Джак Никълсън: Защото Морган ме въведе в работата. Това е причината да съм тук, а не защото имах желание да работя на сцена. Харесва ми книгата на Кормак Маккарти. А когато я четях не знаех, че вече снимат филм по нея, но се радвам, че участва Томи Лий Джоунс. "Няма място за старите кучета" е великолепен роман. Не съм гледал филма, но знам, че Томи Лий е личен приятел с Кормак. Така че дори и филмът да не беше вече заснет, нямаше да имам шанс да играя.

Какво щеше да се получи ако си бяхте разменили ролите във филма?

Джак Никълсън: Щеше да се получи доста добре.

Морган Фрийман: И аз смятам така.

Джак Никълсън: Да, можем да направим втори филм, с разменени роли, зависи как ще потръгне този. (смее се)