Алиша Кийс: Джорджо Армани е вълшебник

    

28 годишната Алиша Кийс е родена в легендарния нюйоркски квартал Харлем, а в нея тече шотландска, италианска и ямайска кръв.

Дебютният й албум от 2001 година, "Songs In a Mirror", бе продаден в повече от 20 милиона копия и донесе на певицата 11 награди Грами. Освен това, Алиша е и говорител на организацията "Keep a Child Alive", която се занимава с осигуряване на медикаменти за африкански деца и техните семейства болни от СПИН.

В момента Алиша Кийс прави световно турне, посветено на нейния нов албум "As I Am". Певицата разказва пред Timesonline за своите модни виждания и за приятелството й с Джорджо Армани, който е създал всички костюми за турнето й.

***

"Всеки път когато съм слагала нещо кожено около врата си, съм правила ужасна грешка. Когато се гледаш в огледалото си мислиш, че стои добре, но после се виждаш по телевизията и изглежда така сякаш си нападнат от диво животно.

Имаме стотици гардероби за всички дрехи, участващи в концертите от турнето 2008. В края на вечерта дрехите се превозват с камион до следващия град, в който имаме участие. За щастие, имаме и две прекрасни гардеробиерки, които се грижат костюмите да са винаги чисти, изгладени и здрави. А аз лично, просто изваждам от гардероба онова, което ми трябва.

В момента пътувам с три куфара личен багаж, което не е чак толкова много, но все пак е доста. Често ходя сама на пазар за дрехи, но понякога покупките свършват много бързо, защото още в първите магазини си харесвам нещо.

Моят собствен стил е леко забавен, малко флиртаджийски, изискан и понякога ретро. Като аксесоар, обожавам големите слънчеви очила, те са ужасно полезни, ако не си в кондиция и искаш да се скриеш за малко.

Приятелството ми с Джорджо Армани започна още в началото на кариерата ми. Изпращаше ми дрехи, а после започнахме да работим заедно, когато ми предстояха големи събития. Първата истинска рокля, която създадохме заедно беше тази за наградите Грами през 2006 година. Беше черна рокля, цялата покрита с мъниста и тежеше доста, но когато я облякох беше просто великолепна.

Когато Джорджо идва при мен да пробвам дрехи, той се върти около мен като вълшебник и проверява какво трябва да се промени в дрехата. Той наистина се наслаждава на работата си, много е внимателен - мисля, че просто обича жените.

Пазя всички рокли, които той някога е направил за мен. А и много от тях са скъп спомен от кариерата или личния ми живот, не знам какво искам да направя с всички тези рокли, още не съм измислила.

Когато създаваме дрехи за турнето, трябва да се съобразяваме с много неща. Например, костюмът, с който откривам концерта трябва да бъде по-ударен. Джорджо ми предложи да бъде зелено яке, но аз казах: "Знаеш ли, нека е сако, а не яке".

Материите също са важни, защото сатенът, например, се разтяга прекалено бързо и в края на концерта една сатенена дреха би била с 5 номера по-голяма.
Кройката и размерът също са много важни. Някоя дреха, например, може да изглежда перфектно, когато съм изправена на сцената, но да не е чак толкова добре докато седя на пианото и свиря.

На всичкото отгоре имам огромен пакет с микрофон, който трябва да се закачи някъде по мен. Спомням си, че веднъж се опитахме да закрепим микрофона на една от ризите ми, но след това не успях да я закопчая.

Преобличането не трябва да отнема повече от две минути. Имам четирима помощници, двама се грижат за грима и прическата ми, един ми помага да се облека, а последният ми носи чай или вода. Всичко това се случва едновременно и в началото бях малко стресирана, но сега съм го овладяла до съвършенство.

Първият концерт от турнето, с участието на Миси Елиът и Бионсе, беше голям провал. Самият концерт беше чудесен, разбира се, но всичко останало свързано с костюми и организация, беше ужасно.

На всичкото отгоре, точно когато щях да кажа: "Благодаря ви и лека нощ", панталоните ми се разцепиха. Щеше да е най-добре, ако просто се бях прибрала, но не можех. Тогава сложих ръката си на скъсаното място и се оттеглих. Беше много забавно."