Иван Айдъла: Аз съм божествен

    

Откакто се появи в "Мюзик Айдъл", Иван Ангелов се превърна в една от основните теми на държавата. Много го хулят, но и много му се радват. Някои откровено се забавляват с него, без да си дават сметка, че за други той е рицар на печалния образ - нещо като Дон Кихот или пък Хамлет. Смятат го за луд и се чудят защо досега никой не го е вкарал в психиатрия. Интернет всеки ден се пълни с клипове на неговите проявления. Снимат го на улицата, в дискотеките или по купони. А какъв точно е Иван Айдъла, май остава загадка и за самия него.

Иван Ангелов, кой си ти всъщност?
Иван: Аз съм обикновено момче, което казва на младото поколение, че няма граници, норми и закони.
 
Нарушаваш ли Божиите норми, на които толкова често се позоваваш?
Иван: Рядко. Основната ми цел е да стигна до него и най-важното е добре, че се движа добре към него. Хората ги обиждам за тяхно добро. Изказваш им някой недостатък и те не го повтарят.

Щом вярваш в Бог, би трябвало да знаеш, че не бива да съдиш, за да не бъдеш съден?
Иван: Господ ми е дал привилегията да бъда най-големият и единственият в цялата Вселена и да съдя както трябва.

Бог надали одобрява хората да са горделиви?
Иван: Но обича мен. Светът е прекалено пошъл, морално упаднал и аз трябва да хвана нещо лошо като качество, за да ме чуе светът. Ако хванеш някоя добродетел, днеска те има, утре те няма. Като настъпи моментът да ги превъзпитам, нали знаеш какво става. Бъркаш в пъпчето и чакаш да ти каже "Големия". Говоря си с Бог най-вече чрез знаци. Което говоря на момента, това е от душата ми, от Господ.

Откога търсиш Всевишния?
Иван: От 2002 г. Лично е, но ще споделя. Правиха ми операция на тестисите и ми казаха, че не мога да имам деца. Но започнах да вярвам в чудеса и в Господ и знам, че когато стабилно съм до Него, ще имам деца.

Хората се питат ти луд ли си, или се правиш?
Иван: Това ми е козът. За да бъдеш интересен, трябва да си труднодостъпен и трудноразбираем. Това е като хубавата музика, малко я слушат, но тези, които могат да я чуят, й се наслаждават безкрайно. Аз съм всякакъв. И всичко, и нищо. Божествен!

Близките ти казват, че ги "филмираш", ваш си лаф, какво значи това?
Иван: Обичам да ги карам да страдат за мен, с което разбирам, че наистина ме обичат.

Ти страдаш ли за някого?
Иван: Страдам за неща, не за хора.

Влюбвал ли си се?
Иван: Никога. Очаквам да ме удари като гръм. Както в "Кръстникът", когато Майкъл Корлеоне бяга в Сицилия на една поляна, вижда група момичета и се препарира, когато вижда за пръв път любимата си и я гледа няколко минути. Приятелите му с пушки гледат и чакат дали да гръмнат. Девойката даже не забелязва, че Майкъл я гледа. Казаха му, че гледал като ударен от гръм. И аз така я очаквам.

Какво ти се случи последните дни, защо преспа в Четвърто РПУ в София?
Иван: Черен пиар. Взех колело на мой луд фен и му подшушнах да звънне на един кратък номер. Направих го нарочно. Ха-ха! За да ме пише в "Стандарт". Искам да се пише за мен, затова.

Родителите ти се бяха разтревожили?
Иван: Обяснявам им какво съм направил и те веднага ме подкрепят. Повтарят като папагали, каквото съм им казал, и казват "добре мило, добре".

Какъв спомен сега ти изниква от детството?
Иван: На три години и половина бях, в едно селце - Зетьово, гледаха пилета. Изпражненията им трупаха в един куп заедно с тези на други животни. И като ми мирише гадно, за да не ми мирише, ги настъпвах. Виж как съм разсъждавал на три и половина. И качвам се отгоре на купа и затъвам Като ми стигнаха до пъпа, започнах да крещя. И майка ми дойде и ми спаси живота.

Не те ли е страх, че голямата ти уста ще ти изкара някой бой?
Иван: Не. Преди много се биех. Казвам, че имам ВИП охрана на 20 метра, 16 човека и три автобуса. С пистолети, и всеки се подмокря.

Не мислиш ли, че славата те споходи на бързи обороти, може да си чудо за три дни?
Иван: Не, защото съм прекалено умен и божествен. Пиарът ми е перфектен. Божествен. Черен, божествен пиар. Иван и Андрей са прекалено тъпи папагали, да ме подкокоросат да се правя на такъв. Аз съм в моето филмче, а те ме провокират пред камерата да стане шоу.

Съжаляваш ли, че излезе от шоуто?
Иван: Не, аз излязох заради ТВ2. Имам перфектен договор с тях, който написах аз сам с дясната си ръка. Усетили са, че Ванката и Андрей ми се натягат и решили да ме дръпнат. Звъняха ми големите шефове на ТВ2. Получавам сума ти предложения. Ето сега от Лас Вегас ме канят да пея в казино. Някаква жена ми се обади от Невада. От "Синатра" ме канеха, но отказах. Дават ми по 40 лева на вечер. Долнопробна сума. Казах им да турят една-две нулички и да ми се обадят.

Имаш ли екип?
Иван: Да, трима. Единият отговаря за способностите, другият за качеството, а третият за удоволствието. Те са светата троица - мъжките ми атрибути.

С Азис ще се конкурирате ли?
Иван: Ние сме две различни линии. Имаме общи фенове. Азис ми е личен приятел, не коментирам лични приятели. Имам и други предложения, но са тайни и не ги казвам. Не казвам какво е шоуто, за да гледат хората в петък.

Има ли случаи, когато да си мил с хората?
Иван: Разбира се. Когато към мен има провокация и тя е наситена 99% с думичката "добронамереност", естествено, че да. Тествам родителите си,
кръвта вода не става, тя винаги прощава. Приятелите не ги карам да страдат за мен.

Не се ли притесняваш, че ще те забравят бързо?
Иван: Чудесно. Мен целта ми е да събера пари и да замина за Италия, да уча оперно пеене. Колкото по-бързо ме забравят, толкова по-добре. Представи си в Италия се появи в медиите "айтоският шут, неориентиран младеж, социопат", това си е добре.

Тези епитети не те ли нараняват, защо искаш да те имат за такъв?
Иван: Радват ме. Защото, като четат, тези думи се набиват. И като гледат, си казват: "Има нещо в това момче". Какво - и те не знаят. Събера ли 2 милиона и отивам. Пет хиляди евро струва един урок при учителката на Павароти, тя е на 63 и трябва да побързам. Няма нещо, което да не изпея. Имаше неприятно - последната песен в "Мюзик Айдъл", някакъв Араш-Тараш ли е, и името му не съм запомнил на този еднодневен, не знам какъв. Харесвам Орлин Горанов, Васко Кеца, Васил Петров.

Защо опера, сериозно изкуство е, а ти досега се показваш в обратната светлина?
Иван: Защото операта е най-якото. Ефектът от вибратото дразни ухото и хората се кефят.

На кой отбор си фен?
Иван: Е, как на кой? - На Левски! Рева като магаре за тях. Така веднъж бях на един купон и хората си отвориха прозорците от околните блокове да ме слушат.

Какво те радва?
Иван: Най се радвам като излиза Джъстин Тимбърлейк на наградите на МТV и благодари на Бога, всъщност на мен благодари. Защото аз съм богоизбран. И майка ми и баща ми - също. Защото са ме създали. Аз измислих и Шекспир, и Шели.

Ако без да искаш наистина превъртиш, играейки тези роли?
Иван: Прекалено съм умен, за да стане. Но ще се забавлявам със себе си. Всичко, което правя и е свързано с изкуството, го правя божествено.

Какво правеше в Айтос в началото на седмицата?
Иван: Събирахме се с приятели да измисляме глупости. Жените чак сега ме занимават. Допреди ме занимаваше само смехът. Да разсмивам и аз да се смея.

На кои хора казваш "папагали"?
Иван: Които са тръгнали с каруцата си от Айтос до Севлиево. И другаде не ходят. Да се помолят, да им се прати друг път, да им се помогне, да им се даде друг живот. Възхищавам се единствено от мама и тате. Играем на "Генерал". Брат ми е 6 години по-голям, много номера съм откраднал от него, беше ми идол.

Кое наричаш "филмчета"?
Иван: Пози, думи, изрази.

Имал ли си истинска любов досега?
Иван: Една, 5-годишна. Момичето е от селце до Слънчев бряг. Тя беше най-добрият ми приятел. Мислеше ми супердоброто, трепереше над мен.
Беше ми втора майка Но всеки ден да пиеш портокалов сок, ще ти се прииска и "Джони Уокър".

Кои жени са "Джони"?
Иван: Три вида. Красавиците от улицата са червеният етикет, тези, които току-що блесват, са синият етикет. Жриците, които вече са били утвърдени, са черният. Преслава е черен етикет, дует ще правим. Уважавам я, щом толкова хора я слушат.

Къде живееш?
- В градския транспорт, по моловете. Спя по феновете. Докато ме канят, ще ходя. После ще си търся жилище. Не мога да откажа и на жени, ще е обидно. Казах ти, бях с пет момичета скоро. Причакаха ме, закопчаха ме и ме разкопчаха. На 16, 17, 13 и 14 бяха. Понякога ме нападат фенове и когато искам да поритам. Идва ми в повече в такива моменти.

standartnews.com

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари