Я-Я: Чрез музиката си давам и споделям емоции с хората

    

Стоян Роянов Я-Я комбинира по уникален начин музикални стилове, които на пръв поглед изглеждат несъвместими. Той има уникален стил и изпълнява само и единствено авторска музика. Наскоро издаде първия си албум "Yes or No", за чиято промоция беше поканил Братя Мангасарян, Ъпсурт, Мишо Шамара и Мария Илиева. Ето какво сподели Я-Я пред нас:

***

Кой е Стоян Роянов и кой е Я-Я?

Я-Я: Стоян е Роянов е онзи, който откакто се е родил се казва така, а Я-Я се появи когато заминах в Америка. Tъй като Стоян Роянов е трудно, а в името ми има две "я" и така стана Я-Я.

Живял си в Америка, където всички отиват, за да сбъднат мечтите си, меката на джаза. Как взе решението да се върнеш в България?

Реших да се върна по сантиментални причини, тъй като исках да се чувствам жив, a не като част от голямата машина в Америка, от матрицата. Реших да стана част от нашата матричка, тъй като България ме вдъхновява и ме зарежда с много повече положителна енергия. Пари може да нямаме много, но тук душата ми е жива, докато в Америка печелих повече, но пък там ми липсваше духовността ни.

А има ли нещо в музикално отношение, което там го има, а тук не?

"Чувството за суинг", соулът, черната музиката, фънкът, джазът, който всъщност ме накара да отида и в Америка, а после ме отведе към други музики като електронна, хаус, хип-хоп, етно... Затова и моята музика е комбинация от българска и американска, като под американска имам предвид цялата световна черга, която е там, различните народности и тяхната характерна музика. С една дума, аз съм продукт на Изтока и Запада.

От кога се занимаваш с музика и защо чак сега издаваш първия си албум?

С музика се занимавам от 2-ри клас, когато започнах да свиря на китара, а в 4-ти започнах с кларинета. Паралелно се занимавах с класическа музика и с джаз, тъй като от 8-ми клас свирех в джазов оркестър в Габрово. След като завърших училище ме приеха в Бъркли в Америка и заминах, за да уча джаз, който е първата ми "любов".

Отне ми толкова дълго време, за да издам албум, просто, защото не бях готов. Близо 8 години ми трябваха, за да събера всичко това и да го поднеса на хората, тъй като когато в главата ти има "пеперудки" и "лагабунги" е трудно да ги облечеш в комерсиален вариант.

Отдавна исках да направя собствен албум, но ми отне години, за да открия правилния аранжор в лицето на Мага, който успя да обедини текст и музика в едно. И след подкрепата на продуценти ми и издатели от "Жокер Медиа" най-накрая се появи и дългоочаквания от мен албум "Yes or No".

А защо се казва така?

Еми, това е по-скоро философско заглавие като "Да бъдеш или да не бъдеш". Една от песните ми се казва така и решихме, че това е правилното заглавие за първия ми албум, все едно се питаме "Ще го бъде или не?"

Сам пишеш текстовете на песните си, в които използваш едни странни думички. Как ги измисляш и какво всъщност означават?

От дълги години свиря на кларинет и изведнъж започнах да третирам гласа си като музикален инструмент. Това, което правя е всъщност ска пеене, което е въведено от Луис Армстронг, а у нас Теодосий Спасов много го развиваше преди 25 години.

Аз усъвършенствам ска пеенето с английски, български и онези странни думички, които всъщност представляват имиджи. Например "гюрум-гюрум" е моят имидж за това как е в Истанбул, но това го разбирам само аз, това е моята представа за нещата. Измислям собствен език, за да пресъздам емоцията си от музиката.

Кой или какво те вдъхновява, за да правиш музиката си?

Преди ме вдъхновяваха различните видове музика, но от дълго време ме вдъхновяват и случки, една топла дума от някой човек или пък скарване... емоциите в живота!

Къде и как релаксираш?

Обожавам Странджа, Родопите и Габрово, тъй като от там са моите корени и там си почивам най-добре. А иначе ми харесва да готвя и да експериментирам в кухнята. Маниак съм на тема филми, голям фен съм на Уди Алън, а иначе гледам предимно комедии. Също така обичам да бягам, защото спортът ме зарежда и ми дава енергия.

Какво ти дава и какво ти отнема музиката в професионален и личен план?

Музиката ми дава усещането, че правя това, което искам в живота, а да се занимаваш с това, което ти е по сърце и да живееш от него е лукс. Чрез музиката си давам и споделям емоции с хората, а ако мога да ги накарам да се усмихнат, да останат с добро чувство, значи съм си свършил работата.

Целта в живота ми е да ги зареждам с положителна емоция, да съм мотиватор с моята музика. А иначе заради професията си понякога нямам достатъчно време за семейството си, защото ми се налага да ходя по участия, да се прибирам по нощите, да пътувам в други градове, но пък така е в шоубизнеса.

Мислил ли си някога да се откажеш от музиката и с какво друго би се занимавал?

Както във всяка любовна връзка има моменти когато се разделяте, после пак се събирате, така е и в музиката. Но сега "сме се събрали" много добре и знам, че няма връщане назад, че точно това искам да правя.

Как според теб се преуспява на българския музикален пазар и какво означава за теб успехът?

Успехът е първо в това да издадеш албум, който да достигне до колкото се може повече хора или пък да те гледат по-често по телевизията, да те слушат по радиото или на живо. Но винаги трябва да знаеш, че успехът не се постига лесно, не трябва да се отпускаш, да се възгордяваш, тъй като днес го имаш, а утре Господ може да ти го отнеме. А пък другата страна на това си преуспял е да можеш да изхранваш семейството си.

Печели ли се от музика в България?

Да, печели се като за българския музикален пазар предимно от лайфове - концерти, участия, партита...

А понякога, за да изкараш пари налага ли ти се да ходиш примерно на парти, на което не искаш?

Когато става въпрос за музика всяко едно участие е все едно като да свиря за последно. Винаги тотална отдаденост и маниакално колкото се може да си the best. Ако искаш да се чувстваш полезен като музикант трябва колкото се може да "обливаш" хората с положителна енергия, с мотивация, а не просто да излезеш и да си изпееш песничката и да отидеш да следващото участие, тъй като тогава се превръщаш в работник. Да си музикант е мисия, нещо много голямо и специално.

Един ден на Я-Я

Ставам в 7 часа, закусвам с жена си и детето си, водя дъщеричката си на детска градина. След това ако имам лукса на времето отивам да побягам в парка. После репетиции, хореографии, интервюта... всичко което се налага да правиш, ако се занимаваш с шоубизнес. И тъй като когато се захванеш веднъж, трябва да го правиш както трябва, аз примерно всеки път искам да освежавам шоуто си, да правя нещо различно, да дам нещо ново на хората.

Какъв си сцената и в живота?

Аз в живота си съм такава "маймуна" каквато съм и на сцената. Я-Я си е навсякъде Я-Я - държа се и си говоря по моя определен начин.

За какво си мечтае Я-Я?

Мечтая си в музикален план да стигна много надалеко, на европейско ниво, фестивали, да ме знаят по цяла Европа като продукт, а също и моите продуценти да са горди с мен, да оправдая доверието им. А в личен план искам близките ми да не страдат, че моето призвание е да съм музикант. Примерно, ако един ден съм много зает музикант, да не ми се развали семейството. За мен тотален успех би бил да си запазя семейството такова, каквото е в момента.

Какво искаш да кажеш на хората чрез своята музика?

Искам да ги накарам да усетят емоции и чувства от различни точки на Земята, да им дам това, което съм изпитал аз.