"99 франка" не е стерилизирана масова комедия, твърди Фредерик Бегбеде

    

Фредерик Бегбеде е автор на романа "99 франка", чиято екранизация тръгва днес по софийските кина, благодарение на дистрибуторите от "Big Bang! Entertainment". В това интервю той разказва за трансформирането на книгата във филм и споделя колко приятно е актьорите да произнасят измислени от теб реплики. 

Когато стана въпрос "99 франка" да се адаптира за екранизация, веднага ли изразихте желание да участвате?

Когато се срещнах с продуцента Ален Голдман, го помолих да ми има доверие, казах му, че няма да съм досаден, а че искам да надзиравам завършените работи. Той беше страхотен, тъй като мога да кажа, че се е консултирал с мен от А до Я. Много е хубаво да можеш да си даваш мнението през цялото време.

"Наложих" на Ален Голдман тандема сценаристи Никола и Брюно, а това им беше първият сценарий... Не се сещам за нито един писател, който скоро да е бил въвлечен толкова навътре. Това е лукс. Страх ме беше единствено да не направим някаква стерилизирана масова комедия. Видели сте филма: много неща могат да се кажат за него, но не и че е стерилизирана масова комедия!

И това е много смело от страна на продуцента. Защото означава, че се отказва да създаде просто продукт, френска версия на бестселър. Поема и рискове: има проститутки, дрога, много самоубийства... Доста черен филм! Кажете ми един скорошен масов френски филм, който да е толкова язвителен? И то със звезда от калибъра на Жан Дюжарден!

Какво мислите за избора на Жан Дюжарден за ролята на Октав?

Трябва да благодарим на Жан, че пое този риск. Когато филмът пожъне голям успех, на всички ще им се струва логично, но от негова страна беше много смело да се захване със зъл хумор. Досега се бе занимавал с хумор, изграден върху абсурда, наивността, пародията... Тук обаче тонът му е съвсем нов: той е циничен, арогантен, властен, опасен... Много е интересно. Това е завой за него. Бил е прав да се хвърли, да не се страхува. Това, което показва във филма, е изключително. Намирам, че има общи черти с Жан Ян...

"Аз съм най-влиятелният безотговорен кретен за последните 2000 години." Това е добро сравнение...

Във Франция вече не се правят филми като "Целият свят е красив, целият свят е мил" или "От мен има какво да се иска". Вероятно това е следствие от системата за финансиране на киното от телевизията. Телевизията се нуждае от гладки филми, такива, каквито да може да излъчва в 20:50 ч. Тази система налага и стандартизиране на речта.

Ето че "99 франка", който критикува рекламата, не получи пари нито от ТФ1, нито от Франс Телевизион или от М6. Телевизията ясно отказа да критикува парите, които я хранят. Благодарение на това филмът не трябваше да минава под цедката на програмните директори. Свободата му е следствие от източниците му на финансиране: Ален Голдман, Пате, Канал+, Арте. В крайна сметка имахме голям късмет.

Мина дълго време, преди филмът да се осъществи. Когато Антоан дьо Кон трябваше да го режисира, проектът увисна. Имало ли е момент, когато да сте преставали да вярвате в него?

Често цитирам думите на Фокнър. Когато го питали как се чувства относно факта, че някои от книгите му все още не са адаптирани за екранизация, той отговарял: "Това, което трябва да правим с киното, е да искаме възможно най-много пари и да се молим филмът да не се осъществи". Почти се бях превърнал в последовател на Фокнър...

Знаех обаче, че често отнема много време, за да се направи един филм. Най-малкото, предпочитам да съм чакал седем години и резултатът да е успешен, отколкото да стане много бързо, както за приятелката ми Лолита Пий ("Ад"), или за Мишел Уелебек ("Елементарни частици"), които очевидно не получиха резултат, който да отговаря на очакванията им.

Какво отношение имахте към киното на Ян Кунен?

Фен съм на "Доберман", този черен хумор страшно ми допада. Е, да, провокативен е, но не повече от Тарантино. "Блубъри" е откачена интерпретация на комикс, който обожавам, но пък той не му е кой знае колко верен.

Намирате ли, че неговата адаптация на "99 франка" е вярна на книгата?

Първо, мога да заявя, че "99 франка" е най-добрият филм на Ян. Той е изключително зрелищен, много визуален и креативен. И най-накрая Ян ще блесне като гениалния режисьор, който е. Успя да се приспособи към романа ми, да направи от него една лична, интимна творба, в идеална хармония с предишната му работа.

Особено документалните му филми, "Даршан", "Прегръдка" и "Други светове". Точно това е, тъй като Октав търси този друг свят. Интересното в адаптацията е не доколко остава вярна, а как изневерява за добро с някой талантлив. За мен, човек, който пише романи, истинското удоволствие не е да останеш верен до запетайката, а по-скоро да запазиш енергията, тона на произведението.

А как се почувствахте, когато видяхте въплътените си герои на екрана, особено вашия двойник Октав?

Да не забравяме, че все пак Октав е измислен герой. Когато съм описвал живота си в романа, аз неимоверно съм го преувеличил. Забавното е, че Жан Дюжарден имитира начина, по който изглеждах по онова време, с очилата, мимиките, говора, движенията ми. Доста е смущаващо, странно е.

Признавам, че след като гледах филма, няколко дни ми беше трудно да заспивам. Върна ме към много лоши спомени. Във филма за мен има много смущаващи неща. Като приликата с моя апартамент, без да съм давал съвети на декоратора. На това ниво е направо свръхестествено.

Инак е вярно, че да пишеш диалози и да ги чуеш, изиграни от такива актьори, е изключително приятно. Голямо удоволствие е някой да се въплъти в теб. Както нокът се враства в плътта. Може и да боли, но тази болка е необходима. Или, най-малко, желателна.

Actualno.com е медиен партньор на филма.