Дюсошуа: За белгийците е важно ситуацията в дома в Могилино да се подобри

    

"За белгийците е важно ситуацията в дома в Могилино да се подобри бързо", каза в интервю за БГНЕС белгийският журналист Крис Дюсошуа, който беше сред инициаторите за представянето в Брюксел на филма на Би Би Си за дома в Могилино.

Заедно с Джеф Шеврюгс от неправителствената организации "Свети Франциск" са сред учредителите на неправителствата организация "Помогнете на децата", чиято амбиция е да свързва български организации, работещи с хора с увреждания, с техни белгийски партньори.

Дюсошуа и Шеврюгс са на посещение в Българияи участваха в международната конференция "Нов поглед към правата на хората с увреждания" в столичния хотел "Радисън".

***

Г-н Дюсошуа, филмът ли провокира интереса ви към децата от тези домове?

Крис Дюшошуа: Да, естествено. Преди знаехме за България, че е член на ЕС и е била бивш член на съветския блок, но честно казано, не съм бил тук. За разлика от Джеф.

Джеф Шеврюкс: Моята организация в Белгия - "Свети Франциск", работи от 6 години в Батак, където се стремим да подобрим услугите за хората с увреждания.

Посещението ви е свързано с посещение на социалните домове?

Кр. Д.: Настоящото посещение е свързано с перспективите за работа в бъдеще. По време на кампания за Могилино в Белгия набрахме известно количество средства и това посещение има за цел да определим къде и за какво да ги вложим.

В кои домове бяхте?

Кр. Д.: Ние посетихме домовете в Могилино и Горски Сеновец, който е близо до Стражица, както и дневните центрове във Видин, Русе и Стражица.

Какви са впечатленията Ви и доколко реалността се препокри с представата ви за домовете от филма на Би Би Си?

Кр. Д.: Всичко зависи от общината, от парите, с които разполага тя, от начина, по който се полагат грижи за децата. Положението в Могилино се е променило до известна степен в положителен аспект, но не толкова колкото бихме искали.

Все още грижата не е това ниво, на което бихме искали. Съвсем друга е ситуацията в дома близо до Стражица. Това е наистина добър дом. Директорката му е изключително иновативна, търси начини да мотивира и обучава персонала, и резултатът е една изключителна грижа на добро ниво за децата там.

Забелязахте ли някакви нередности, които да ви направиха лошо впечатление?

Кр. Д.: Бих отговорил в друг аспект. За белгийската публика домът в Могилино е нещо като символ. Белгийците познават децата от филма по имена, познават и личните им истории и затова за тях Могилино е нещо като еквивалент на другите институциите, независимо какво им се казва.

Затова за хората, които дадоха средства на нашата НПО, е изключително важно по възможно най-бързия начин положението в Могилино да се подобри. Най-бързия начин не означава просто да се закрие институцията, а да се подобри положението на децата от дома.

Д.ж. Ш.: За нас е много важно да покажем на белгийците, че в България се случват добри неща. Така ще имаме мотив да набираме още средства. Затова и ние не търсим негативните неща, а по-скоро добрите случаи. Важно е белгийците да разберат, че България е повече от Могилино.

Бихте ли сравнили българската и белгийската практика в грижата за хората с увреждания?

Кр. Д.: Мисля, че основната разлика е, че хората в Белгия не се срамуват от хората и децата с увреждания. Услугите за тях не са захвърлени на средата на нищото в отдалечени селца, а са в средата на големите общности. Например, в предаване в праймтайма на националната телевизия има двама младежи с интелектуални затруднения, които работят като репортери.

Доколко все още е актуален случаят с Могилино в Белгия?

Кр. Д.: Това, че яростта от филма е позатихнала, не означава, че интересът към Могилино е затихнал. Ние виждаме, че има подобрение по отношение на храната и медицинското обслужване, но грижата все още не е нивото, на което би трябвало да бъде.

Напълно наясно сме, че закриването на дома не е решение, защото това би означавало да се закрие базата, а децата ще бъдат прехвърлени в другите институции, което не е в техен интерес. Ситуацията трябва да се подобри бързо в интерес на децата.

Как смятате, че трябва да стане това?

Кр. Д.: Преди всичко искам да наблегна на това, че е важно всяко дете там. Не трябва да търсим решение за самата институция, а за всяко отделно дете. Това предполага индивидуална оценка на нуждите им и въз основа на нея да се направи план за развитието им.

Бихте ли разказали за вашата организация и как ще работите с български партньори?

Кр. Д.: Смятаме да търсим добри, стабилни партньори сред неправителствените организации, които да ни предложат добри проектни идеи и когато се върнем в Белгия ние ще търсим съответна белгийска неправителствена организация, която би могла да окаже съдействие.

Ще се опитаме да осъществим двустранни партньорства. Ние сме тук просто да разпределяме пари, а да свържем хора от България и Белгия и така да се осъществи трансфер на знания и умения, което е изключително важно. След първоначалната ярост, която предизвика филмът за Могилино, сега нещата малко се поуталожиха и можем да разговаряме като равностойни партньори.

Срещнахте ли се с български неправителствени организации и какви проблеми споделиха те с вас?

Кр. Д.: Срещнахме се с много организации от мрежата на Българската асоциация за лица с интелектуални затруднения (БАЛИЗ).

Д.ж. Ш.: Основната сфера, която излиза като оснoвен проблем, е обучението на персонала, така че най-вероятно това ще е основната сфера на дейност. Когато говорим за обучения, много е важно хората тук да разберат, че белгийският опит не може да се приложи едно към едно, а той трябва да се адаптира за българската среда.

Кр. Д.: Друга много сериозна проблемна област е отношението на медицинския персонал. Ако лекарите продължават да съветват родителите на деца с увреждания да ги изоставят в институция, нещата няма да се променят.