Нордски приключения в София

    

Мариана Христова е един от организаторите на Панорамата на нордското кино, която се проведе в София от 17 до 24 април в Дома на киното.

Как възникна идеята за фестивал на нордското кино в София?

Мариана Христова: Гледам нордски филми, откакто гледам София филм фест. 2001 беше годината, в която пристигнаха датските "Догма" филми, тогава имаше селекция от 6-7 филма и много се впечатлих от догмата. Досега мисля, че в съвременното кино - говоря за последните 20 години - може би няма по-интересни, по-новаторски и по-революционни течения в киното от датската "Догма".

И по-нататък София филм фест се погрижи да гледаме всякакви нордски филми - финландски, шведски, норвежки, холандски, съответно и датски. Аз много ревностно следих тези филми, а през 2005 г. бях на един конкурс за Ингмар Бергман в Стокхолм като преди това бях гледала панорамата за Ингмар Бергман, която беше представена в Кино "Център" през 2004 г.

Там се запознах с Шарлот Рут, съпругата на шведския посланик в България, която по това време организира панорамата на Бергман. Понеже знаех, че тя е много инициативна и се занимава изключително с културни събития, още тогава дойде идеята, че може да се направи нещо подобно съвместо с г-жа Рут.

Досега в България е имало всякакви панорами - на китайското, руското, в момента и на ибероамериканското кино, но панорама на нордското кино няма.

А какво ще кажеш по повод спора за това че няма понятие като "нордски" - има "нордически" и "скандинавски"?

Мариана Христова: Мога да кажа, че "нордско" и "нордическо" е дублетна форма и мисля, че "нордско" като заглавие за фестивал звучи по-добре. Но отново мога да обясня, че понятието "скандинавско" се отнася само за Швеция и Норвегия, тъй като това са държавите на Скандинавския полуостров. Обединяваме ги с останалите държави, за да ги приобщим към тази панорама. Освен това ние взаимствахме това заглавие от най-големия фестивал за нордско кино в Европа.

Той се провежда всяка година в Любек през есента и в него са включени всички страни, които имат излаз на Балтийско море, т.е. и Германия, Полша, прибалтийските републики, така че "нордски" не е термин, който ние сами сме измислили Освен това посолствата, с чиято помощ организирахме панорамата се съгласиха с нас за термина. А и самите нордски държави влизат в северен съюз, който се нарича "nordic".

Разкажи малко повече за Ингмар Бергман - панорамата беше закрита с документален филм за него. Какво знаем за творчество му?

Мариана Христова: Бергман е режисъор на модернизма, имам страхопочитание към него и честно казано ме беше страх да гледам неговите филми, защото смятах, че няма да ги разбера а когато дойде тази панорама през 2004 г.бях гледала само "Персона". Тогава започнах да гледам филмите на Бергман, панорамата беше много добре организирана, защото започваше с ранното му творчество и беше в хронологичен ред. И така човек може да види как той се развива в годините и наистина бях много впечатлена, успях да потъна в неговия свят.

В неговите филми има страшно много символи, които се повтарят непрекъснато и могат да бъдат тълкувани по различен начин - огледалата, часовниците и т.н. Голяма част от съвременното кино е повлияно от Бергман, най-вече шведските разбира се.

Документалният филм за Бергман, който беше показан на панорамата за нордско кино не е единственият биографичен филм, правен за него - има заснет филм по време на снимките на "Зимна светлина", където Бергман говори за себе си. Оттогава има и документален филм за работния процес на "Фани и Александър", който между другото има и оригинална версия от 5 часа и половина, която бе показана панорамата за Бергман.

Кой се интересува от нордско кино при положение, че то не е комерсиално?

Мариана Христова: Като за такъв тип кино, което се представя за първи път зрителите бяха достатъчно, интересуват се предимно хора, които се занимават с кино, също скандинависти, има и други фенове, които аз наричам "изкушени зрители".

Една от нашите мотивации да направим подобна панорама беше да покажем тези филми на хора, които се вълнуват от нордско кино - то не винаги е в центъра на събитията, много рядко взима награди по кинофестивали, но същевременно това са много добри филми, направени с мисъл за зрителя. Те засягат много нестандартни теми и в същото време на зрителя не му е скучно докато ги гледа.

А мислиш ли, че едно такова кино е близко до нас българите и защо би ни харесало?

Мариана Христова: Заради високия стандарт на живот и липсата на икономически и социални проблеми те могат да си позволят да говорят на екзистенциални теми - неща, за които на Балканите много рядко се говори или това е погледнато единствено през призмата на бита. А в нордското кино се говори за проблеми, за които много малко кинематографи се сещат: например във филма "Повторение" става въпрос за проблема на един млад писател, който иска да се утвърди като такъв.

Аз не бях гледала филм на такава тема. Ние имаме нужда да гледаме такива филми, да видим по-различна гледна точка извън затруднения ни бит, ето затова биха ни харесали. Друг филм, който беше показан на фестивала, "Мъжка работа", разказва за мъж, който е принуден да стане жиголо. Ако този филм беше балкански сигурно щеше да бъде направен като черна комедия, а тук той е драма. Мен като зрител тези филми ме потапят в един свят, който ми дава възможност да "пътувам", да виждам хората отвътре.

Какво ще кажеш за "Натрапникът"?

Мариана Христова: "Натрапникът" е филм, чиято премиера е в секцията "Особен поглед" от кинофестивала в Кан, а аз го гледах през 2006 г. в Сараево и бях много потресена след прожекцията. Този филм ми беше фаворит и много исках той да бъде представен тук на панорамата, защото е много показателен за техния бит - как приятелството е заместено с любезност, а любовта с кухненско обзавеждане.

Филмът беше много страховит, а в същото време фантастичен, издържан в стила на антиутопичната фантастика. На мен ми направи голямо впечатление това, че се засяга проблема за храната, който е много сериозен за тях и чака и нас - как храната няма вкус. Този проблем изглежда като нещо много дребно, но всъщност показва как е изгубен вкуса към живота.

Кой помогна тази панорама да се организира?

Мариана Христова: Направихме я заедно с Елена Мошолова, председател на сдружение "Седем", които за първи път организираха фестивала за късометражно кино "Филмини". Другият човек, който много помогна беше Шарлот Рут, която съдейства да се свържем с посолствата и благодарения на нейния ентусиазъм тази инициатива стана възможна.

Как избрахте кои филми да включите в панорамата?

Мариана Христова: Беше много трудно, избрахме ги съвместно с Елена, а някои от филмите ни препоръчаха наши приятели. Съобразихме се и с финансовите средства, с които разполагахме. Освен това имахме идея да покажем повече филми, както и да има специален фокус на панорамата върху исландския режисъор - Рагнар Брагасон.

Аз се запознах с него миналата година в Ротердам, където той представи два тематично свързани филма - "Деца" и "Родители" , два много психологически филма за отношенията в семейството. Бяхме избрали 4 филма от него, но поради факта, че в България няма посолство на Исландия и по ред други причини не можахме да направим това, но аз не съм се отказала от идеята да направим от този фокус.

Да очакваме ли тогава панорама на нордското кино и догодина?

Мариана Христова: Да, имаме такава идея и много ни се иска да включим и Естония, защото естонските филми много наподобяват нордското кино.