Джефри Кийтинг: Българите са прекалено самокритични един към друг

    

За една от най-малките, но и най-проспериращи страни в Европа - Ирландия, знаем, че е наричана "изумрудения остров", че има една от най-развитите икономики и че населението й вярва силно в късметлийската символика на четирилистната детелина. Какви обаче са отношенията между нашата страна и Ирландия и какво мисли посланик Джефри Кийтинг за българите ще разберем от интервюто с едноименника на ирланския монарх, живял през 17 век.

Как бихте описали Ирландия на човек, който няма никаква идея къде се намира страната?

Ирландия е малък остров в северозападната част на Европа. По-малка е като територия от България - 84 хил. кв. км. Позиционирането на острова в Атлантическия океан обаче е много важно, защото край него минава топлото течение Гълфстрийм. Това прави зимата ни много топла, въпреки че сме разположени толкова на север. Средните температури са около 6 градуса. Лошата страна е, че тези топли течения донасят много облаци, напоени с дъжд, което прави и времето в Ирландия предимно дъждовно. Но пък обилните дъждове правят всичко много зелено, тревата расте постоянно и неслучайно едно от названията на страната е "изумруденият" остров.

Разкажете повече за историята на Ирландското посолство у нас - кога са установени първите дипломатически връзки?

Първите дипломатически отношения между двете страни са осъществени през 1990 г., като първоначално Посолството на Ирландия в Москва е отговаряло и за България, след това отговорността преминава към Атина и през 2005 г. официално се открива Посолство на Ирландия в България.

В каква насока са се развили отношенията между България и Ирландия от момента, в който у нас е установено Ирландско посолство?

Откакто имаме официално посолство тук, ние притежаваме много по-лесен достъп до българската официална (на правителството) позиция за връзката между двете страни. От гледна точна на културата, посолството се старае да работи в тази област, защото така по-лесно и бързо хората могат да се запознаят с историята и фолклора на Ирландия. Нашата роля е и да помагаме на ирландските бизнесмени, които идват в страната, за да се заздравят и развият икономическите връзки между двете страни.

Какви културни, образователни и икономически проекти е осъществила Ирландия в страната ни? Можете ли да ни разкажете повече за най-важните от тях и да определите нивото, до което са достигнали днес?

Да вземем политическите проекти, които имаме в страната. Има програма, по която български лица от държавната администрация могат да участват в курсове, които се провеждат в Ирландия, в които ние показваме нашия европейски опит. Тази програма се води от Института за публична администрация. Има съвсем конкретни, специфични курсове, които вървят през цялата година. Например, един курс може да бъда как да се работи със структурните фондове или как да се водят преговори в Брюксел.

През изминалата година около 70 българи от администрацията са посетили този курс в Ирландия. Системата е ние обявяваме курсовете за съответните министерства и те съответно да номинират хората, които да участват в тях. Един друг аспект от тази програма е като каним специалисти от Ирландия, които съответно да говорят за нещата, които България може да почерпи като опит. Уроци, които ние вече сме научили.

Например - политици, икономисти, хора от академичната общност са идвали тук, за да изнасят лекции пред неправителствени организации, министерства, широката публика. Смятаме, че има голяма полза от това, защото не само се представя ирландския опит на българската общественост, но също така влиятелни ирландци се запознават по-добре с България и те отнасят тази информация обратно в Ирландия, което улеснява общуването.

Относно културните проекти на 1 юни в страната ще гостува един актьор, който ще представи интерпретации на романа на Бекет, наречен "Първа любов" (First Love) в Народния театър. Това не му е първото гостуване. Миналата година той пак беше в страната с едно представление. Работим също и за активно за осъществяване на връзки между университети, като една от последните успехи е връзки между университета във Велико Търново и втория университет в Ирландия, който е в град Корк.

Как виждате развитието на връзките между Ирландия и България в бъдеще?

Мисля, че България и Ирландия от исторически план погледнато имаме много малко връзки и контакти. Дори и географски погледнато сме на двата края на Европа. Но сега вече, когато и двете страни сме членки на ЕС, ние вече имаме една обща политика, по която трябва да работим.

Малките страни в Европа съвсем естествено се опитват да се групират и да търсят общи интереси, които могат да защитават при наличието на големите страни в Европа. Но има и области, в които ние никога не бихме могли да бъдем съюзници - атомната енергетика.

Но една друга област, в която при всички случаи ще си партнираме, е политиката на нисък корпоративен. По този начин виждам как връзките ще продължават да се развиват, за да можем да постигнем единство в дискутирането на европейските политики. Връзките ще продължават да растат и по други начини. Ирландия е един от най-големите инвеститори в България, което е малко неочаквано за една малка страна като Ирландия. Въпреки всичко е факт, че Ирландия преминава много бързо от една от най-бедните страни в една от най-богатите.

Броят на ирландски туристи, които посещават България, расте много бързо. Миналата година колко 90 хил. са посетили страната, а през 2004 г. е имало около 15 хил. Подозирам обаче, че много малко българи посещават Ирландия, защото е много висок стандартът на живот. Скъпо е за българи да пътуват до там. Хубавото нещо е, че откакто България стана член на ЕС, визите автоматично отпаднаха и е по-лесно да се посети страната.

Какви са възможностите за българи да получат работа в Ирландия, дори ирландско гражданство?

В момента в Ирландия има преходен период, в който пазарът на труда не е отворен напълно за българските работници. През 2004 г., когато 10-те се присъединиха към ЕС, Ирландия отваря пазара си за тях и изведнъж страната се превръща от страна, която изпраща емигранти в чужбина в страна, която приема такива и в момента около 11% от работниците са от тези страни (Полша, Латвия, Естония и др.). Това е една от причините правителството да реши, че ако присъедини още две страни към този списък, ще бъде твърде трудно пазарът на труда да ги приеме.

Разкажете повече за икономическата обстановка в Ирландия? В каква насока се е променила тя след влизането в ЕС?

През 1973 се присъединихме към ЕС и тогава бяхме една от най-бедните страни в тогавашната Европейска общност. Имаше и положителни, и отрицателни аспекти да бъдем членове на ЕС. Много бързо усетихме положителните ефекти от достъпа до европейските фондове в областта на земеделието, инфраструктурата.

От друга страна поради това, че икономиката е била проспектирана от правителството, изведнъж поставена в конкуренцията на другите европейски страни много от структурите започват да се преструктурират (уволняване на хора). От друга страна, понеже имаме достъп до големия европейски пазар, това привлече много големи инвеститори, най-вече от САЩ, които инвестираха в страната.

Това позволи изведнъж да почувстваме положителните ефекти и да развиваме много сектори с положителна стойност като фармацевтичната индустрия, високите технологии, финансовите услуги. Тази година според проектите икономиката се забавя и се очаква ръст от 1-2 процента. Това е следствие от намаляването на пазара на имоти. Според икономическите прогнози се очаква обаче да възвърнем темповете на развитие от 4-5%.

Как бихте коментирали развитието на България след 1989 г.?

Поглеждайки от гледна точка на Ирландия, е много лесно да видим как България се е развивала през последните 20 години. Мисля, че страната е минала по-същия дори по-труден път от това което Ирландия е преживяла. България открива пазара си за чуждата конкуренция, успява да постигне една много стабилна макроикономическа среда. Ирландия е трябвало да премине през същите неща, но може би не са били със същата сила, както тук.

България сега вече успява да създаде преки чужди инвестиции. Много е важно въвеждането на нови технологии и развитието на нови управленски направления. По тази причина съм оптимист за икономическото положение на страната.

Какви са и имаме ли изобщо общи културни черти?

Смятам, че две страни, които са на двата края на Европа имат много близки културни прилики. Това е следствие на няколко причини - и двете са предимно селскостопански държави. От там идва това, че имат много силни фолклорни традиции - песнии, приказки... Това ги поставя по различен начин до страни, които са имали силно развита буржоазна традиция.

500 години робство е малко повече от английското робство при нас и това дава един различен начин на мисленето. Това учи хората как да се справят с властта, как да я заобиколят, дори да я иронизират. Но трябва да научим, че винаги можем да поставим вината във властта, но и да поемаме и самостоятелно отговорността, за това, което вършим.

Винаги гледам с възхищение на това как страната намира своята идентичност чрез религията и словото, което е познато и в Ирландия, защото през 5 век, когато свети Патрик идва в страната, той носи не само християнството, но и писмеността, писмената традиция.

От друга страна човек не трябва да насочва цялото си внимание към една религия, език, традиция. В Ирландия много бързо се научихме да бъдем от една традиционна католическа страна в една плуралистична, която не е само от един етнос.

Как бихте описали като чужденец българите и българската култура?

Трябва да призная, че се чувствам много спокойно в България от първия ден, в който дойдох. Хората са много отворени и гостоприемни. Самюел Джонсън определя ирландците така: "Ирландците са много честни, те никога не казват нищо добро един за друг".

Може би единствената ми критика, че българите са много критично спрямо себе си и другите, което придава по-пресилена негативна оценка на ситуацията, защото мисля, че много хубави и интересни неща се случват в тази страна. И резултат през последните години трябва да гордеят българите.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари