|
Остава само един ден до турнира за ученици Hip Hop Converse Battle, който ще се проведе на 14-юни. Затова решихме да си поговорим с Петър Костовски от Electric Force Crew за състезанието, за брейка и за големите мечти, които следва. *** От Electric Force Crew сте част от първия Hip Hop Converse Battle за ученици. Как дойде идеята за него и защо точно с ученици? Петър Костовски: Всъщност идеята дойде от Converse, които за първа година имат официално представителство в България. Поводът е и също, че тази година марката навършва 100 години от нейното създаване. А защо с ученици? Мисля, че вече има достатъчно много такива състезания, които са за професионалисти или за напреднали. Но при Hip Hop Converse Battle идеята е по-различна. Тази сцена дава възможност на всички млади, които искат да се изявят да го направят. И то такива, които може никога да не са стъпвали на сцена, сега имат възможност да го направят и да опитат. Може да са абсолютни аматьори или такива, които имат вече някакъв опит - просто трябва да са ученици. Дава се широка възрастова граница и без много големи ограничения в стиловете. Вие също така ще бъдете и жури. Какви качества ще търсите в състезателите? Качествата, които ще търсим няма да са базирани само на нашите разбирания за брейк, изобщо няма да стесняваме погледа си. Мисля, че по-важно е да се търси присъствие и излъчване на хората, които танцуват, ритмичност... Бихме оценили някой, който би ни изненадал с нещо ново. Интересното е, че ще има сблъсък на различни стилове. Може един хип хоп танцьор или един кръмпар да излезе срещу някой, който примерно танцува по-акробатично брейк или Electric Boogie, Locking...всички разновидности. Това не се е случвало от много отдавна в България. Аз съм бил свидетел на такива битки и мисля, че ще е интересно. Разкажи ни нещо повече за това как ще протече самото състезание. Състезанието ще бъде на групи до 5 човека и индивидуални. Като всички записани участници могат да се представят с някое тяхно кратко изпълнение, след което ще бъдат избрани 16 индивидуални участника и 8 групи. Съответно схемата продължава с директно елиминиране, тоест тегли се жребии кой срещу кой да танцува и който падне излиза от състезанието. Когато говорим за брейк, вие безспорно сте едни от най-добрите в България. Но кажи ни какво ви коства, за да сте номер едно - като време, лишения, тренировки, пари... Успяваме с много големи мечти, които следваме. Подкрепят ни много малко хора, които ни обичат, и се надявам те да стават все повече и повече, тъй като истинските хора, които ни подкрепят наистина са малко. По колко тренирате? Нормално един брейк танцьор, за да поддържа своята форма, и за да има някакво развитие, трябва да тренира поне 3 часа на ден, 5 или 6 дена в седмицата. Но за да постигна това, което съм, се лишавам от личен живот. Как се издържаш - само с танци или се занимаваш и с нещо друго? Въобще възможно ли е да се изкарват достатъчно пари от танци? Да, възможно е, но това коства много лишения. Парите не идват от само себе си, те са плод на поне 10 години инвестиция. Аз се занимавам само с танци, имам танцова школа (ако и ти искаш да се научиш да танцуваш брейк може да откриеш момчетата от Electric Force Crew в зала "Универсиада" или в Интернет на electricforce.net). Също съм и промоутър на брейкденс събития в България. От 2000-та до сега имам поне по 1-2 събития годишно, на които съм канил международни участници, различни MC-та. Последната година направих една квалификация за България за най-големия форум - "Битката на годината". Какво би посъветвал младите хора - независимо момчета или момичета, тъй като има много момичета, които също искат да танцуват брейк? Какво трябва да правят, за да станат някой ден толкова добри колкото сте вие? Трябва да не спират да мечтаят и да танцуват. Всяко нещо си идва с времето, просто трябва да са последователни. Трябва много време, тренировки... Лично ти, а и Electic Force Crew (може да видите техни снимки тук) вече се занимавате повече от 10 години с брейк. Какво според теб е в моментна нивото му в България като умения на танцьорите, популярност на стила? Това е много спорен въпрос. Популярен е достатъчно през последните години, но това, което ми прави впечатление е, че хората, които специално се занимават с брейк, са една определена група, има едно текучество. Те не са много голям брой хора, може би трябва да се показват много по-често в медийното пространство, пред обществото. Тях трябва да ги виждат, защото те стоят в сянка, тъй като общо взето хранят своето самочувствие с това, което правят за себе си. Те имат самочувствие от това, което правят, то ги увлича и те продължават. Няма нищо лошо в това, защото брейкът е нещо средно между изкуство и спорт. Според теб как брейкът може да стане още по-популярен в България, как тези общества да станат по-известни? Проблемът на затвореността там е, че има голямо текучество хора, тоест младите хора, които са новите, които тепърва навлизат, се "хранят" от по-старите, учат неща от по-опитите. В момента има много Интернет сайтове, чрез които могат да се информират. Проблемът е, че те много малко време остават в брейка, постоянно идват нови. Може би от едно поколение остават много малко хора, които предават своите умения на следващите. А в този тип танци има едно водещо правило - да бъдеш по-добрият, да наложиш своята философия, своето име по някакъв начин с характерни движения - да направиш свой стил, да бъдеш уникален. Обикновено има конфликт между хората, които танцуват брейк. Хубаво е той да е позитивен и да остава само на сцената, да не се пренася в обществото. Има конфликт, конкуренция - кой е по-добър, а това понякога подтиска начинаещите. И като за край тривиалният въпрос - какво е за теб брейкът? Магия, илюзия... Във всеки танц не е важно сложността на нещата, а магията, по какъв начин подреждаш движенията, как стоиш, да грабнеш хората, които те гледат. Аз се занимавам с брейк, защото съм един от малкото хора, които предават това, което правят на следващите. От моето поколение когато съм започнал, може би в България са останали само един или двама човека. Правя го, за да уча младите, това беше и резонът, за да не спра да го правя.
|