Анджелина Джоли - една истинска жена (част 2)

    

Когато я попитах защо е участвала в "Wanted", високобюджетен екшън с участието и на Джеймс Макавой и Морган Фрийман, тя каза: "Защото току-що бях завършила "Mighty Heart" и трябваше да участвам в "Смяната" ("Changeling"), в който се разказва за отвличане на дете.

Бях загубила майка си. Намирах се в странно, мъгливо състояние, преминавайки от една загуба и отвличане към друга загуба и отвличане. Тогава се появи предложението за "Wanted". Трябваше да вложа голямо физическо усилие, да скачам, да бягам и да бъда опасна и инстинктивно знаех, че имам нужда от тази роля".

Последните няколко години бяха много трескави за тридесет и три годишната Джоли. Тя загуби майка си, осинови деца, участва във филми и беше водеща тема на таблоидите, които внимателно анализираха историята й и всяка нейна стъпка: как така, въпреки че баща й (Джон Войт) е бил "прочуто момче в училище"  (в Холивуд), тя се е оказала сама из училищните коридорите и после, просто ей така, за нея се е заговорило на "балната вечер" (Оскарите).

В края на "учебната годината" успяла да направи впечатление на най-добре изглеждащото момче в училище (Пит), огледала приятелката му - популярна мажоретка (Дженифър Анистън), не видяла конкуренция в нейно лице и й го откраднала, като междувременно накарала хората, които следят историята (всички) да преподредят йерархията в салона за хранене.

Освен това се наредиха благотворителната работа и бежанците, появяванията пред Обединените Нации и Съвета по външни отношения - Анджелина е нов тип филмова звезда по същия начин, по който Барак Обама е нов тип политик.

Но не искам да създавам впечатлението, че тази история е свързана с някой от филмите й (като например "Кунгфу панда" от миналия месец, в който тя озвучаваше тигъра и за който няма да се пише) или с каузите й.

Анджелина Джоли е нещо повече от обикновената медийна новина или повод за написване на статия. Тя е спечелила най-големите награди, нарежда се между най-добре платените актриси за всички времена (говори се за 20 милиона долара за "Мистър и мисис Смит") и което е по-важно, тя се превърна в мания за жените в Америка, които гледат на нея като на идеален образец за подражание.

С други думи, когато говорим за Анджелина Джоли през 2008 г., все едно говорим за Елизабет Тейлър през 1951 г., или за Дорис Дей през 1956 г. или за Мери Пикфорд през 1917 г. Това е звездата в нейния връх, нито надолу, нито нагоре.

Когато сервитьорът дойде, Джоли поръча с тази специфична радост на красива, добре гледана жена, освободена от бременността - омлет с всичко с изключение на чушките.

По време на храненето разговаряхме, времето течеше, донасяха ни ястия, прибираха чиниите, носеха нова храна. Когато се смееше, тя закриваше уста с дланта си. Когато беше трогната, гледаше през прозореца, с влажни очи, и беше някъде далеч.

Тя разказваше за семейството си, за кариерата си, за връзката си с Пит.

"След последния си развод си казах, че със сигурност ще се омъжа за някой, който се занимава с нещо съвсем различно, социален работник или нещо подобно. Тогава срещнах Брад, всичко, което не търсех, но пък най-добрия мъж, най-добрия баща, който бих могла да си пожелая, разбирате ли? Не гледам на него като на актьор. За мен той по-скоро е баща, човек, който обича пътуванията и архитектурата повече от това да се снима във филми."

Тя се надява, че Пит ще прекарва повече време, работейки върху архитектурните си проекти - въпреки че всъщност не е архитект по образование.

"Той просто има око за това", каза тя. "Чувате хора, които говорят за дизайн и за сгради и си мислите, особено ако имат друга професия: "О, това е хоби". Както някой, който е забогатял внезапно, и започва да харесва Пикасо. Но съм го виждала да проектира заедно с партньорите си всичко - от хотели до студиа. Или в Ню Орлиънс, с други архитекти, докато ремонтира стара къща съобразно изискванията на екологията, като я прави по-светла, с осветени от слънцето ъгли и през лятото, и през зимата, как това ще се отрази върху стаите. Той ме научи на много неща за къщите, в които живеем."

Тя говори и за папараците, за това как се променят нещата.

"Това е заради медиите", каза тя. "Вниманието на хората винаги е привлечено от нещастията. Това е като некачествената храна. Ако не се чувствате в хармония със себе си, искате да четете неприятни неща за другите хора, нещо като клюките в гимназията. Не разбирате защо е така, но по някакъв начин кара много хора да се чувстват по-добре."

"При поколението на баща ми, продуктът е бил 80 процента от това, което си вложил в труда си, а личният ти живот е бил 20 процента. Сега изглежда че 80 процента от моя продукт са глупави, съчинени истории и това какво съм облякла".

Може би, защото беше бременна, тя изглежда искаше да говори предимно за деца. Попитах я какъв родител е, как дисциплинира и награждава децата си. Тя се засмя и каза: "В крайна сметка, човек се чува как казва едно от онези родителски клишета: "Не знам кой го започна, но съм тук, за да го свърша".

Тя ми каза, че следва система, за която е чела в едно списание и според която децата се награждават със звезди стикери, които могат да се осребрят във вид на подаръци и почерпки, което не само ги контролира, но и ги учи и на основите на капитализма.

"Но много по-важно е как майка ми ме възпита да разбера коя всъщност съм аз и да обогатя личната си индивидуалност, от която да не се отказвам.Но аз наистина мога да дисциплинирам децата, когато има нужда.", каза тя.

Попитах я дали има специална връзка между майката и родното й дете за разлика от децата, които е осиновила.

Тя каза: "Не - помисли за момент и добави - Родих с цезарово сечение и това беше много вълнуващо. Не мисля, че е някаква жертва и също така не беше болезнен опит. За мен беше удивително чудо това, което тялото може да направи".

Джоли има деца от три континента - попитах я дали това е международно семейство.

"Да, абсолютно международно - каза тя - Когато растях, исках да осиновя, защото знаех, че има деца, които са без родители. Това не е хуманитарна постъпка, защото не гледам на тях като на жертви. Това е подарък. Всички ние сме щастливи да сме заедно.

"Наблюдавам Шайло - защото очевидно физически тя е тази, която прилича на Брад и на мен, когато сме били малки, и си казвам: "Ако това бяха наши братя и сестри, колко бихме могли да знаем на шест годишна възраст, което ще можем да разберем на 30 или 40 години?" Мисля, че им давам детството, което винаги съм искала да имам".

Попитах я за първото осиновяване.

"Сестрата дойде с Мадокс и си тръгна 10 минути след като ми го даде - каза тя - Гледах това малко момче. Не знаех какво да правя. Обадих се на майка си. Помня, че я попитах: "Колко шишета мляко пият децата на ден - 2 или 10? Не знам какво да правя." Освен това дори никога не бях гледала чужди деца..."

Попитах я за раждането на Шайло - те решили детето да се роди в Намибия, далеч от папараците.

"Бяхме в една малка болница в Африка, когато Шай се роди", каза тя. "Не мисля, че имаше други пациенти. Това беше просто една малка къщичка и в нея бяхме ние тримата. Оказа се, че това е най-хубавото нещо. Имахме чудесни лекари и сестри. Беше чудесно, много лично, ние тримата в тази сладка стая. С нас дойде и американски лекар, който се срещна с намибийските лекари и работиха заедно, защото раждането беше с цезарово сечение и ми беше за пръв път, а освен това не познавахме страната. Той прекара няколко седмици с нас. В града имаше само един педиатър и един анестезиолог, които участваха в раждането - тези неща трябваше да се планират".

"Какъв е произходът на името Шайло?", попитах аз.

"Това е библейско име - ми каза тя - но не го избрахме поради тази причина. Това е било името, с което родителите ми почти са нарекли първото си дете, но е последвал аборт: Шайло Баптист. Тогава баща ми е снимал в Джорджия и това е било най-южняшкото име, което родителите ми са можели да измислят. Винаги съм го харесвала. Понякога съм се регистрирала с него в хотелите: Шайло Баптист. Така се регистрирах, когато Брад ми звънеше в стаите на хотелите, в които отсядах".

yellow.bg