Анджелина Джоли - една истинска жена (част 3)

    

Тя говореше за религията - религията на майка й и как смята да отгледа децата си.

"Майка ми беше католичка и също дете на 60-те", каза Джоли. "Тя престана да ходи на изповеди, защото беше правила секс преди брака си. За мен тя е символ на това, което трябва да бъде религията. Никога не поучаваше. Ако не харесваше нещата, никога просто не се примиряваше. Въпреки че бях взела причастие, тя никога не ме караше насила да ходя в църквата."

"Брад ми направи този хубав коледен подарък. Това е поредица от книги, в която има книга за всяка религия. Ето така планираме да отгледаме децата си. Да им дадем знания за всяка религия. Те могат да изберат една от тях или да учат от всички. Ще празнуваме Куанза за момичето ни. Ще празнуваме празниците на луната и водата за момчетата си. Ще ги водим в храмовете в различни страни. И в църква."

Докато говорихме, разговорът отново се върна към темата за майка й, Марселин Бертран, която се е отказала от собствената си кариера на актриса - учила е при Страсбърг, за да отгледа децата си Джеймс и Анджелина.

Тя почина през януари 2007 от рак на яйчниците и гърдата. Била е на 56 години и е боледувала от 8 години.

"През всичките тези години тя се виждаше с всичките ми деца, помагаше ми да бъда майка, помогна за развитието ми като жена и ме научи как се умира".

Майката на Анджелина, която при отсъствието на баща й се превърнала в неин компас и пътеводна звезда, сякаш присъстваше на масата. Колкото повече говореше Джоли, толкова по-очевидно беше това присъствие. "Когато майка ми почина, осъзнах, че човек, който по този начин е посветил живота си на семейството, е свят", каза тя.

"Осъзнавах това, докато растях. Обожавах я. И я обичах. Но със смъртта си тя ми напомни за това, което наистина е важно. И най-странното - да се съхраниш за тези малки хора, които отглеждаш."

Джоли не може да говори за майка си без да се трогне и да се разчувства, без гласът й да се промени, без сълзи, истински сълзи, бликащи от очите й.

"Мад знаеше много добре, че майка ми е болна. Така че когато се случи, го накарах да седне и му казах, че някои хора вярват, че има рай, където отиват хората и отново са заедно. Те вярват, че мястото е бяло и красиво. Някои вярват (той току-що беше гледал "Каспър") че има духове, които са хора и които винаги са около нас.Някои хора вярват, че това е дълъг и спокоен сън."

"Когато му казах, а аз плачех, "Баба ти почина днес и повече няма да я виждаме, но тя винаги ще бъде при нас", той каза: "Все едно, че сега е тук? Че седи на този стол?", и аз казах: "Да, възможно е да е така". Той го прие. Странно е. Сякаш учим децата на нещо, в което бихме искали да вярваме. Тогава виждаме, че те вярват по толкова чудесен начин и това им помага да си легнат, а ние стоим в другата стая и не спим."

Джоли плачеше, докато казваше това.

"Аз трябваше да прибера тялото й от моргата", каза Джоли. "Тя беше в Сидърс (Синай, в Лос Анджелис). Това, което трябваше да направя, беше да си припомня, че тя беше моята най-добра приятелка и че повече няма да я боли. Щастлива съм заради нея. Колкото и да ми липсва, съм й достатъчно добра приятелка, за да не искам да я боли повече".

Джоли се изправи. "Трябва да отида да тоалетната", каза тя. "Това й е хубавото на бременността - не трябва да се извиняваш заради ходенето до тоалетната или заради яденето".

Когато Анджелина била малка, гледала "Шампионът", римейк на класически холивудски филм, в който участвал баща й. В последната сцена боксьорът заради сина си, когото обожава, печели титлата и умира на масата на треньора.

Когато Джоли го е видяла умиращ, а след това безжизнен, си е помислила, че е мъртъв. Наистина. "Побърках се", каза ми тя. Което отбелязва момента, когато почувствах, че филмовият свят и истинският свят са се съединили в съзнанието й.

Това не е толкова необичайно. Когато гледах филма, също помислих, че Джон Войт е мъртъв. Дори и когато сега го гледам, съм малко изненадан. Разбира се, това се е случило по много по-значим начин за Джоли. Предполагам, че се е отбелязало в подсъзнанието й като метафорична истина.

Докато говорехме за Войт, попитах Джоли за "Завръщане у дома" - филмът, който му носи наградата "Оскар" за най-добър актьор през 1979 г. "Всъщност - каза тя -никога не съм гледала "Завръщане у дома".

Какво? Защо?

"Защото тогава баща ми напусна майка ми и жената, с която я мамеше, участваше във филма" (Когато се появиха слухове за връзката на Джоли и Пит, който тогава беше женен за Анистън, Джоли ги отричаше и казваше нещо такова: "Вижте, това се случи с майка ми, така че никога няма да го причиня на друга жена.).