Н. Пр. Ел Гайлани Длими: Опирайте се повече на културното си наследство

    

Събрала в географията си на едно място море, планина и пустиня, Мароко влиза в графата най-екзотичните страни в света. Въпреки на пръв поглед различията между нея и България, посланикът й у нас Н. Пр. Ел Гайлани Длими успя да открие допирни точки между двете страни и да ги свърже в рамките на неспирния глобален водовъртеж. Ето какво ми разказа той в изключително уютната атмосфера на своята резиденция на чаша чай и марокански сладки.

Как бихте описали Мароко на човек, който няма никаква идея къде се намира страната?

Мароко е ислямска държава, разположена в Северна Африка. Интересното е, че тя е само на 40 километра от Европа, в частност от Испания. Населението й наброява около 30 милиона души. Въпреки крайните идеологии на исляма, той в Мароко е доста толерантен, което ни позволява да имаме еврейска общност в страната, както и християнски църкви. Това прави държавата толерантна към другите религии.

Мароканците са отворени и към различните езикови култури - те говорят арабски, френски, английски и испански. Мароко е изключително привлекателна туристическа дестинация. В страната идват множество туристи от Европа, Южна и Северна Америка, арабските страни и други места по света. Миналата година около 7 милиона туристи са посетили държавата и по тази причина правителството си е поставило за цел да достигне бройката от 10 милиона туристи до 2010 година.

Мароканската архитектура смесва няколко стила, което я прави много интересна. Климатът у нас е изключително благоприятен, защото през зимата температурата не пада под 3-4 градуса, а през лятото средната е между 20 и 30 градуса - зависи от региона, защото на места достига и 40 градуса.

Разкажете повече за историята на Мароканското посолство у нас - кога са установени първите дипломатически връзки?

Връзките между Мароко и България са сравнително стари. През 1961 г. се оформят първите стабилни дипломатически отношения между двете страни - тогава е бил назначен и първият марокански посланик за България, но той е бил пряко отговорен пред Москва, където и е бил настанен.

Мароканското посолство официално отваря врати в София през 1981 г. Аз съм петият марокански посланик в България. Отношенията между двете страни на дипломатическо, международно и политическо ниво са отлични. Целите, които преследват двете страни са много сходни, защото глобалните въпроси изискват глобални отговори. Стремим се да подобрим взаимодействието си на икономическо, търговско и културно ниво.

В каква насока са се развили отношенията между България и Мароко от момента, в който у нас е установено Мароканско посолство?

Отношенията между двете страни са се развивали и ще продължават в позитивна насока, особено на ниво култура, което пък от своя страна би довело и до по-силно икономическо съдействие. В момента търговският обмен между България и Мароко годишно е около 50 милионa долара, което не е чак толкова много.

Именно, за да побутнем и да доразвием тези отношения, ние работим за доближаване на културите - двете страни трябва да се познават, за да работят успешно една с друга. Влизането на България в ЕС подпомага развитието на търговските отношения, защото Мароко има много добра и стабилна връзка с Еврообщността. И за тази една година, в която вие вече сте част от ЕС, отношенията ни значително са се подобрили.

Какви културни, образователни и икономически проекти е осъществило Мароко в страната ни? Можете ли да ни разкажете повече за най-важните от тях и да определите нивото, до което са достигнали днес?

Имаме образователна програма, чрез която ще обменяме студенти. Споразумението за нея е съвсем прясно - подписано е в началото на тази година от вицепремиерите на двете страни в Рабат. Тази програма дава и шанс на български професори и учители да обменят опит в Мароко, както и на марокански в България.

Между двете страни тече и поток театрални групи и музиканти. Инициативата е с широк спектър - в нея са включени също така спорт и литература. В момента се очаква подписването на проект между националните библиотеки на двете страни.

Ние обменяме и експерти в други сфери - икономика, търговия, здравен сектор. Имаме и проекти заедно с медицинските университети във Варна и София и Рабат и Казабланка. Засилването на връзките между двете страни е изключително ползотворно за Мароко, защото по този начин се стабилизират и връзките му с ЕС като цяло.

Как виждате развитието на връзките между Мароко и България в бъдеще?

Тук мога да потвърдя, че стабилизирането на връзките между двете страни може да се случи и със сигурност ще работим заедно безпроблемно, тъй като така или иначе си сътрудничим от доста време. Движението на бизнес групи между двете страни очертава един ярък пейзаж на взаимодействие. Имаме много направления, по които можем да работим заедно - особено в културното поле.

От туристическа гледна точка ние имаме наш опит, а вие свой, който много лесно можем да обменим. Също така би било ползотворно да си сътрудничим на ниво високите технологии, както и обмяна на фосфати, която датира от дълго време между двете страни. Като цяло виждам общото ни бъдеще светло и позитивно, но все пак трябва да направим правилните стъпки, за да задействаме този работещ механизъм.

Какви са възможностите за българи да получат работа в Мароко, дори мароканско гражданство?

Има много възможности българските туристи да посетят Мароко, тъй като страната все пак е една от основните туристически дестинации. Друг повод за това е, че от 2005 г. на българите не са им нужни визи, за да посетят Мароко. Имаме около 3500-4000 километра плаж, което прави страната още по-привлекателна за летни почивки. Не само това привлича туристите, имаме и ски курорти, които са актуални през зимата.

Мога да кажа, че и културният туризъм е доста развит. Интересното е, че в Мароко имаме плажове, планини и пустиня, което би предизвикало интереса на българите. Лесно е за тях и да останат да живеят в Мароко, ако получат стабилна работа, осигурена от компания например. Ако те се установят в страната, няма пречка да получат и гражданство. Същото е и с мароканците, които идват в България - първо трябва да си намерят работа тук. В Мароко живеят безпроблемно доста голям брой чужденци, същото важи и за българите в това число.

Как бихте коментирали развитието на България след 1989 г.?

Откривам доста промени в България от 1989 г. насам, защото все пак сте преминали от комунистически към демократически режим, който криволичи през много интересни промени в страната. Естествено преходът е труден и бавен, но пък ползотворен, особено след влизането ви в ЕС, което би изкачило развитието ви доста по-бързо.

Единствено трябва да влезете в ритъма на развитие на другите страни членки. Ясно е, че преходът не може да премине без спънки, особено на социално ниво, но съм сигурен, че след 5-10 години тези проблеми вече ще са избледнели.

Какви са и имаме ли изобщо общи културни черти?

Естествено, че имаме. И двете страни сме много стари като произход, както и сме много привързани към своите исторически и културни наследства. Също така сме много толерантни и отворени към различните религии и култури, което е много важно за нас.

Как бихте описали като чужденец българите и българската култура?

Мисля, че трябва да се опирате повече на културното си наследство, тъй като то е изключително богато и да се опитвате да го налагате - като например кирилицата. Богатството на вашата култура се крие именно в своята оригиналност.

У вас са вплетени множество култури и религии, което е много интересно - отворени сте към различните религии и етноси. И тази мултирелигиозност дава културна сила на страната ви. Прави ви отворени за целия свят - всеки, които идва в България от различна страна се чувства добре тук.