Крис Мартин от Coldplay: Духът на рокенрола е свободата

    

За разлика от успокояващата и нежна музика на Coldplay, вокалистът на групата Крис Мартин е напрегнат и емоционален. Той притежава очарователна усмивка, пелтечи като Хю Грант, а когато се развълнува очите му заблестяват, все едно е луд учен, който разкрива плановете си за световна доминация.

Този заряд и способността на групата да правят искрен и раздвижен рок, в стила на U2 (едновременно мелодичен и колосален), дадоха възможност на Coldplay да се изкачат от обикновената училищна банда до едни от най-големите рок изпълнители на десетилетието.

Само преди дни излезе и най-новият им албум "Viva la Vida or Death and All His Friends". Ето какво споделя Крис Мартин за него на страниците на списание "Ролинг Стоун".

***

Какво беше настроението в групата, когато започвахте работа по новия албум?

Когато започнахме работа по новия албум смятахме, че нито един продуцент няма да иска да работи с нас. Бяхме известни, но не достатъчно добри - имахме прекалено силно желание да се докажем на едно базисно ниво. Така че попитах Браян Ено: "Познаваш ли някой продуцент, който може да ни помогне да станем по-добра група?", а той отговори: "Е, не искам да се правя на велик, но мисля че точно аз съм този човек".

Как оцени той групата?

Ами започна така: "Песните ви са прекалено дълги. Имате много повтарящи се теми и използвате едни и същи трикове доста често. Разчитате на едно и също звучене, а и текстовете на песните не са много добре." Разби ни на пух и прах.

Как реагирахте тогава?

Ами просто се справяш някакси. Имахме две възможности - да си кажем "Майната му, той нищо не разбира" и да се наслаждаваме на платинените ни албуми от преди или пък да бъдем над нещата и да осъзнаем, че Браян Ено вероятно е прав. Така че след около 20 минути вече бяхме забравили за всички предишни песни и албуми.

В новия ви албум "Viva la Vida or Death and All His Friends" има доста повече свобода - нещата като че ли вече не се свеждат само до строфа-припев.

Е, все още съм голям фен на припевите. Един ден обаче Браян Ено дойде и каза: "Мисля че прогресивния рок е много подценен и че съвсем скоро ще бъде отново актуален. Така че мисля, че трябва да промените структурите на песните си." И ние просто последвахме съвета му.

В първия сингъл "Violet Hill" се пее за човек, който се превръща в Бог и за "карнавал от идиоти". От къде бяха вдъхновени тези думи?

Първият стих от песента е всъщност първите думи, които преди доста години бяхме измислили, но така и никога не успявахме да довършим останалите 49 стиха. И така един ден, когато работехме по новия албум ми дойде вдъхновение и успях да напиша целия текст, започващ именно с "It was a long and dark December".

Песента "Death and All His Friends" има страхотен стих, който е много актуален: "Не искам кръг от рециклирана мъст". Как се появиха тези думи?

Това го измисли Браян Ено. Просто имах един празен ред в текста на песента и един ден докато си хапвахме сандвичи Браян просто го каза и всички бяхме единодушни, че трябва да влезе в песента.

Тази песен като че ли много точно отразява състоянието на света?

Да, точно така е. Желанието за отмъщение е навсякъде около нас, просто се чудя кога най-накрая ще си научим урока. Може би никога. Живеем във време, когато отмъщението е най-опасното нещо, защото залозите са големи, а оръжията стават все по-мощни и разрушителни.

Има ли някаква надежда все пак?

Мисля, че ако Барак Обама стане президент, хората ще станат малко по-оптимистични. Защото ако той заеме поста, целият свят ще промени мнението си за САЩ. А имиджа на САЩ в момента е доста лош. А това е отвратително, защото много американци са едни от най-прекрасните хора на планетата. Но всичко се представя доста погрешно.

Мислите ли, че Обама ще спечели?

Да. Но според мен най-честно ще бъде, ако целият свят може да гласува в президентските избори в САЩ, защото това е избор, който засяга всички ни. Така че, ако вотът беше световен, няма съмнение, че Барак Обама щеше да спечели, защото той е човек като всички нас.

Вие самият правите какво ли не, за света. Дори сте си татуирали символа за свободна търговия на ръцете.

Един от разговорите, който често водим в групата е, че за нас рокът не е свързан с позьорско взимане на дрога и кожени панталони - това вече не е никакъв бунт. Духът на рокенрола е свободата. Всичко опира до това да следваш онова, в което вярваш, а не просто да поемаш общото мнение.

И ако всичко това означава, че трябва да напишеш нещо на ръката си, тогава просто го правиш. Осъзнавам, че ще се намерят хора, които да ни се подиграват, но след като вярваме в това, което правим, не бихме могли да се извиняваме пред никого.