Насекомикс: "Опитваме се да поръсваме със силни капки любов всичко наоколо."

    

В разгара на лятото Насекомикс подготвят нов албум, който ще бъде завършен преди края на годината. Това е вторият проект на експерименталното електронно трио, след "Insectomix" от 2004. Ето как разясниха те, в онлайн интервю за club.bg, алхимията по създаването на албума.

***

Здравейте, първо поздравления за това, че се готвите да ни зарадвате с нов албум. Четири години са много време, какво важно се случи с всеки един от вас за този период?

Рони: Всичко, което се случва е важно. Най-важно е да сме свободни.

Тодор: Музиката е неистова любовница - тя ме учи да й намирам все нови, нескучни дрехи. А когато иска да е гола рисува по тялото си истински картини, които могат да изчезнат за миг, ако не внимаваш. Това продължавам да го научавам дори насън.

Може би трябва да припомним кои са Насекомикс и за какво се борят?

Тодор: Насекомикс не се борят, а влизат подмолно, макар клишето да казва, че музиката е могъщо оръжие. Е, добре, Насекомикс се борят по малко със себе си, раздават си шамари пред огледалото, когато почнат да се взимат насериозно (разбирай, почнат да се мислят за част от музикалния бизнес). Подмолната тактика е тактиката на любовта - ние раздаваме от нашата нестерилизирана любов и ще получим такава - от тази, която дърпа много хора в една посока.

Въпрос към Рони. Тази година албумът на Bluba Lu, "Световна меланхолия", в който ти изпълняваш вокалите, е с номинация от ММ. Очакваше ли го и какво означава това за теб? Смяташ ли, че има вече леко кривване към по-експерименталните, ъндърграунд неща?

Рони: За мен тръпката на създаването е по-интересна. Този албум не е създаван с цел награда и беше ясно от самото начало че е финансово нерентабилен, но отдавна се научих, че нещата, които не идват от сърцето ми, просто умират, а истинските заживяват свой живот и достигат до когото трябва. Кривване сигурно има, просто защото така наречения музикален бизнес променя природата си, и не е необходимо да те дават по телевизията по няколко пъти на ден, за да стигнеш до хората. В този смисъл се радвам, че един абсолютно "некомерсиален" албум не остава незабелязан в изобилието от агресивно рекламираните ни БГ звездни продукти.

На какъв етап сте с подготовката на албума, какво ви вдъхновява да творите в повсеместната лятна жега?

Тодор: Досегашната фаза на групата беше на вид ленива котка се протяга на слънце и гледа с примижали очи. Друг път, който много прилича на сегашния момент, имаме нужда да излеем натрупаната песен в по-конкретни форми и да ги запечатаме в някакъв по-пригледен вид за вечността. Не записваме, защото сме подписали с някого договор за петдесет албума до 2010 година - не разбирам музикантите, които го правят и разбирам тези, които, подписали веднъж подобна глупост, после отчаяно търсят изход от нея. Чувстваме се добре да имаме толкова време за направата, колкото ни е необходимо. Понякога имаш нужда от седмици или внезапен гръм на плажа, за да чуеш правилния тон. После го наместваш в пъзела и си доволен от себе си.

Има ли определен стереотип, по който се срабовате, въобще кой за какво отговаря и допринася за общото дело?

Тодор: Понякога е стерео, често пъти моно-тип. И досега не мога да си обясня как си схождаме. Здравата логика не би ни събрала - слушаме и харесваме различна музика. Имаме труднопоносими навици. Не пием едни и същи неща. Ако ни види докато се разправяме помежду си, човек може да отиде и да се самоубие самотен в гората. Но явно здраво сме слепнали и над всичко винаги изплува любовта. Доскоро нуждата от звуци и тембри ни приковаваше да се движим около компютърно произведени музикални схеми, за които отговарях аз. Сега се учим как да разглабяме тези схеми на по-лесно преносими чаркове и да ги разхвърляме като зарчета по концертите. По-приятно и леко е всичко така. Другото е, че гласът като инструмент ни плесна по челото. Винаги е бил край нас, под формата на Гласът на Рони. Сега вече можем някой път да седнем, да ви погледнем честно в очи и да изпеем парчетата просто само с гласовете си. Другите инструменти са за разкош.

Рони: Виж как добре го каза Тошо...

Как определяте новия си проект? Имате ли вече представа приблизително кога ще приключи работата по албума?

Михаил: Не много лесносмилаем, меломансмъстахев. Повечето неща вече са записани. Предстои работа с музикалния продуцент Ils, който ще бъде в България през август. Така че в дигитален формат ще е готов на-есен, а в друг формат... ще видим.

Що е то фенска маса и трудно ли се поддържа, когато искаш да си свободен в това, което правиш, да не си поставяш рамки, само защото трябва да продаваш? Въобще каква публика откликва на този тип естетика и изразност, с които боравите?

Тодор: Фенска маса звучи като двайсетхилядно стадо овце, което се мята през борда на кораб в Индийския океан, щото първата без да иска се подхлъзнала и паднала. Ние не смятаме нашите приятели - концерт посетители за тъпи. Не мислим, че ще постигнем особено ценни степени на олигавяне на фенската ни маса, ако им поднасяме все едни и същи пасти. Хората по нашите концерти сигурно харесват това, че не знаят какво ще чуят този път. Харесваме да виждаме свободни хора пред сцената, а не просто маса.

Известно е, че имате повече участия в чужбина, отколкото в България. Защо се получава така?

Тодор: Всъщност балансът вече се обърна - много е яко да свирим по тукашните клубове и да си говорим с хората на български. Светът няма да избяга.

Знаем, че честичко свирите в Червената къща и други културни пространства. Какви са посланията, които изразявате с музиката си, ако има такива.

Тодор: Културните пространства vs. Некултурните пространства. Всеки един човек, попиващ с наслада Звука, вече сам е културно пространство. Това, което ние се опитваме да правим, е да поръсваме със силни капки любов всичко наоколо. Това е нашето послание - изтръгни любовта от себе си и я подай на човека до теб.

Пожелавам ви успех с новия проект, а междувременно, къде можем да ви видим на живо в България?

Рони: На плажа, голи!

Мишо: За свирене на живо вероятно питате, днес (09.07.) на морето, в Swinging Beach, Лозенец.