Мадона на 50: Искам да бъда по-добър човек

    

Несъмнено можем да наречем Мадона кралицата на поп музиката. 25 години след старта на шеметната й кариера, тя отново е на върха на музикалните класации със своя единадесети албум "Hard Candy", в десетки страни като САЩ, Англия, Франция, Германия и Япония.

Ето и един разговор с Мадона в списание RedHanded по повод 50-годишния й юбилей.

***

След всички тези години все още изглеждате неудържима и пълна с енергия. Придържате ли се към някакви работни принципи и как се приспособиха към тях Джъстин Тимбърлейк, Тимбаленд и Фарел, с които работихте по новия си албум?

Да, в работата си се придържам към определени принципи. Мисля, че това не изненада Джъстин, но Фарел... Той разбра, че албум като "Hard candy" не се прави лесно? Постоянно ме наричаше "неуморим вол". Малко се оплакваше от факта, че аз не мога да стоя на място за дълго, но накрая преодоля и това (смее се).

Какво ви подтикна да работите с Джъстин и Фарел?

Обожавам музиката им, а когато нещо ми хареса, аз просто го преследвам (смее се). Разбира се, съвместната ни работа не започна веднага. Писането и композирането е нещо много лично - трябва да си отвориш сетивата, а това се постига трудно, когато работиш с непознати. Минах през много превратности преди всички да се почувстват спокойни, а в крайна сметка се привързах много към Фарел и Джъстин.

Бихте ли ни споделили нещичко за процеса на текстописането и композирането?

Сътруднича си с хората по много различни начини. Понякога цялата идея е в главата ми - текстът, музиката. Когато например чух музиката от "Miles away" текстът просто започна да излиза от устата ми, дори не знам от къде се появи. Никога не съм се опитвала да анализирам творческия процес - нещата просто се случват по начина, по който трябва.

В някои от текстовете ви има чувство за неотложност, за непременност - дали искате да спасите света за 4 минути или се дължи на факта, че годините минават?

Мисля, че възрастта ми няма нищо общо с това чувство за неотложност. По-скоро бих казала, че светът е виновен за това. Чувството за неотложност ме преследва от доста време, но преди не му давах гласност чрез музиката си. Наистина имам усещането, че времето, в което живеем е назаем. Вероятно много хора са го усетели. Така че е невъзможно това да не се отрази и на поп културата.

Как се промениха възгледите ви за работата и музиката през годините? Преди 25 години правехте някои от най-големите си хитове. Сега, когато вече сте доказан артист, какво е различното?

Аз все още се опитвам да правя хитове. Всеки иска да създава музика, която хората искат да слушат, която искат да чуят по радиото. Никога не съм правила музика без да мисля за това дали хората ще я харесат и дали ще искат да я слушат. Мисля, че музиката ми отразява еволюцията ми като човек. В началото на моята кариерата пишех прости и прями текстове, а сега влагам и нотки ирония и противоречие в тях. Харесва ми да мисля, че моите текстове са станали по-сложни.

Трудно е да се повярва, но на 16-ти август навършихте 50 години. Каква е тайната, как се остава на върха на играта за толкова години?

Тайната? Мисля, че част от тайната е, че аз съм приела, че не съм владетел на таланта си, а само негов ръководител. Знам също, че съм била благословена с много дарби. Вярвам обаче, че в момента, в който помислиш, че си владетел на дарбите си, те ще изчезнат. Това е част от тайната.

Останалото е свързано с това, че съм любопитна към света и винаги се опитвам да науча нови неща и да се поставям в положение, в което да работя с хора, които знаят много повече от мен. Така че когато постоянно съм в позиция да научавам нещо ново, тогава имам и какво ново да изразя.

А физическата част?

Ами, обичам да танцувам. Обичам да се чувствам физически силна. Всъщност сега се чувствам много по-добре физически, отколкото преди 20 години. Мисля обаче, че физиката е свързана и със съзнанието на човек. Така че ако имаш силен дух, тялото ти също ще бъде здраво.

"Hard Candy" е 11-ят ви албум - какво друго искате да постигнете след този пореден успех?

Е, вярвам, че не съм била родена само, за да записвам албуми. Така че има много други неща, които бих искала да постигна. Искам да бъда по-добър човек. Искам да науча повече отколкото вече знам. Бих желала да съм по-добър родител - все още имам деца, които трябва да отгледам. Това е голяма отговорност. Искам да се занимавам и с кино - да режисирам и да пиша сценарии. Засега съм заснела само един филм, но за мен това е началото на кариерата ми като режисьор. А и искам да записвам още албуми. Обичам музиката.

Какво означаваше за вас щастието преди 30 години и какво означава сега?

Уау! Добър въпрос. Мисля, че преди 30 години щастието беше свързано с това да мога да се нахраня, да имам покрив над главата си и да оцелея по някакъв начин в Ню Йорк. Исках да изградя кариера и да направя така, че хората да ме забележат. Сега, щастието за мен е свързано с това да бъда благодарна за всичко, което съм постигнала и продължавам да постигам.