Любомир Ганев започва своята кариера в Дунав Русе. Състезава се седем години за ЦСКА, като пет пъти е шампион на България. От 1991 г. играе за италиански отбори. В мъжкия национален волейболен отбор е от 1985 до 1998 година. Носител е на бронзов медал от световното първенство през 1986 г. Гигантът даде специално интервю за читателите на Actualno.com.

Любо, вече доста години си извън спорта. С какво точно се занимаваш сега?

- Отдал съм се изцяло на бизнеса. Управител съм на  фирма Remix Bulgaria, която се занимава с проектиране, производство и продажба на батерии от бутилки, ремаркета и полуремаркета за съхранение и транспортиране на компресиран природен газ, изграждане и поддържане на метанстанции, внос и дистрибуция на автомобилни газови уредби и бутилки за метан. Успоредно с тази дейност съм изключителен представител на италианските фирми SICOM и BRC. От 66 метан станции - 36 поддържам аз. Доволен съм от работата си, защото през последните четири години пазарът на метан в България се разви изключително бързо.

Как реши да се захванеш с подобно начинание?

- Знаеш, че спрях с волейбола преди девет години и оттогава изцяло пренасочих професионалната си ориентация. Първоначално предлагах уреди за съхранение и транспортиране на природен газ. След това един приятел ми каза, че ще участва в отварянето на метан станция и оттогава до днес съм в бизнеса. Днес 80 % от колите, които се движат с газ са с мои уредби.

Липсва ли ти спортът?

- Задаваш ми въпрос с два отговора (замисля се и леко се усмихва). Честно казано няма за какво да съжалявам или да искам да се върна назад. Пък и в крайна сметка аз съм в българската федерация по волейбол, така че все още съм близо до спортните дела. Определено обаче чувствам носталгия и няма какво да си кривя душата. Когато се почувствам така ходя на мачове. Гледам сегашните момчета или просто седя пред телевизора. Така също се чувствам част от нещата.

Мислил ли си за активно завръщане във волейбола като президент на федерацията или треньор?

- Треньор в никакъв случай, дори не ми е минавало през главата. Наистина когато казах край беше окончателно и като играч и като каквото и да било друго. Топката я забивах на терена, сега съм далеч от мисълта да съм отново част от националния отбор. Иначе винаги ще съм близо до волейбола и ще помагам с каквото мога. Нямам амбиции за шефски постове. Просто искам да съм полезен.

Какво е мнението ти за представянето на волейболния ни тим на Олимпиадата?

- Мисля, че трябва да сме доволни от това, което видяхме. Представянето беше добро и момчетата се постараха да ни донесат много радостни моменти. Не бива да забравяме, че две години не бяхме помирисвали Олимпийски игри, така че самото класиране пак си беше успех. Мисля, че достойно е най-доброто определение за представянето ни.

А какво мислиш за това, което показа българският спорт като цяло?

- Тук нещата са малко по-сложни. Не можем нито да избягаме, нито да се скрием от цифрите. Това бе най-лошото ни представяне от много години. Не бива обаче да заклеймяваме спортистите, които ни представиха в Пекин. Пратихме доста състезатели с амбициите, че ще станат медалисти, но за съжаление много от тях не успяха. Трябва обаче да гледаме реално на нещата. На такъв голям форум отиват хиляди спортисти и всички те са готови на жертви, за да се качат на стълбичката. Федерациите им разполагат с огромни субсидии и подготовката им е на изключително високо ниво. У нас нещата все още не се получават. Липсва държавна политика, която да се грижи за спорта. Съвсем различно ще е, ако бъдат въведени данъчни облекчения за биснеса, така че той да може да започне да налива пари за подобряването на спортните бази. Защото проблемът не е в липсата на бази, а в тяхната подръжка. На доста места хората не могат да си платят дори тока. Имат сметки по 30 000 лева. Какво остава за останалото. Как да изградиш олимпийски шампион, който мръзне зимата без парно. Трябва да се вкарат повече пари в спорта и то не само във футбола, а и в по-непопулярни дисциплини. Каквото и да си говорим нито ти, нито аз ще седнем да гледаме фехтовка по телевизията. А на футболни мачове се събират хиляди хора. Но мисля, че има светлина в края на тунела и нещата все пак ще се оправят. Трябват да направим огромни стъпки, но явно ще стане бавно.

Мислиш ли, че ако държавата направи въпросните данъчни реверанси има достатъчно хора в България, които да подадат ръка на спорта?

- Със сигурност. Никой не би отказал такава възможност. Все пак спортът дава невероятна възможност за реклама. Достатъчно е логото ти да се показва постоянно по телевизията или да стои на фланелката на европейски, световен или олимпийски шампион. Футболът е достатъчен пример за това каква индустрия е спортът и колко голяма възвращаемост може да имат инвестициите. Разбира се и в тази ситуация ножът е с две остриета, тъй като съществува и опасността от препиране на пари. Това обаче не бива да е довод за спирането на инвестициите. Все пак всичко е въпрос на контрол.

Постоянно си говорим за бази и субсидии. Само там ли е проблемът или кадрите наистина липсват?

- Прав си, че картата има две лица. Преди спортът имаше съвсем различно лице, значеше много. Спортистът бе уважаван. Ако човек беше избрал този път, беше спокоен, че има гръб. Държавата бе до него. Сега няма нищо сигурно. Ако избереш спорта може да станеш милионер, може и да умреш от глад. Затова много момчета и момичета избират учението и пътят към чужбина, независмо, че са мечтали друго. А кадри наистина липсват. Децата сега са пред компютрите. Преди, за да се направи силен волейболен тим от 12 състезателя се избираше измежду хиляди. Сега изборът е много по-малък.

Нека те върна отново на волейболния ни тим. До колко според теб скандалът с Пламен Константинов повлия на представянето на отбора в Китай?

- Не бих казал, че цялата тази случка повлия на самата игра на тима. Проблемът бе, че настройката на момчетата, концентрацията и цялата им психическа нагласа се разстрои. Отборът доказа многократно, че няма страна по света, която да не можем да победим, така че играта ни не се е променила. Може би всичко лошо дойде от факта, че Пламен бе натоварен с много големи очаквания. Всички чакаха той да е гръбнак на отбора и нямаше как да е иначе при положение, че е капитан на тима и е един от най-стабилните ни играчи.

Нормална ли бе реакцията на медиите, обществото и шефовете на федерацията в цялата тази ситуация?

- Не беше. Нямаше и как да бъде иначе. Цялата тази неизвестност и слухове буквално взривиха атмосферата. Но в България, както винаги, всяко чудо е за три дни. Много шум се вдигна, но нещата утихнаха. Знаеш, че след завръщането на момчетата свикахме събрание на федерацията, изяснихме проблема и всичко приключи.

От незнание, небрежност или умишлена употреба на допинг страда българският спорт?

- Мога да ти отговаря спокойно единствено за волейбола. При нас никога не са се взимали каквито и да било забранени стимуланти. Затова и лекарите, както и останалите членове на отбора и федерацията не са запознати с практиката и се получи истински хаос. В един момент не знаехме, ако се докаже наистина подобно обвинение дали ще пострада само Пламен или целият отбор. В крайна сметка и двете проби бяха отрицателни, което подкрепя думите ми, че българският волейбол е чист. Други са тези, които умишлено взимат допинг, стимуланти, а в някои случаи и дрога. И те знаят какво взимат, а после се чистят, така че да не ги хванат. Рано или късно обаче и тях ги хващат. При нас тези неща не са се случвали никога и затова бяхме неадекватни.

По твое време как стоеше този въпрос и някога давани ли са ти стимуланти?

- При нас нещата бяха в съвсем друга орбита. Ние пиехме витаминки. Нямаше химия за възстановяване. Правилото на треньора беше "Който издържи и не припадне, той ще ходи на Олимпиада".

Мислиш ли, че бъдещето на спорта е в химията?

- Химията ще живее там където е нужна. В някои спортове тя ще е винаги прилежаща единица. Другаде просто няма как. Допингът се отразява на мозъчната дейност. Представи си боксьор да вземе нещо. Реакциите му ще са забавени и вместо да избегне някой юмрук, той ще се наниже на него.

Накрая какво би пожелал на младите читатели на Actualno.com, любителите на спорта и всички българи?

- Искам да им пожелая предимно здраве, а на младите да не бягат от залите и терените. Спортувайте, бъдете активни. Спортът е здраве и калява не само тялото. Той ти дава житейски уроци, които те водят цял живот. Спортът наистина дава много, независимо накъде ще те отведе съдбата. С каквото и да се занимават хората обаче искам да им пожелая да не губят надежда.

автор: Ивайло Кючуков, actualno.com
4